Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 115

— Тук са двата двора, заградени от три страни, а това е централното крило, доминиращо над останалите. В момента се намираме в него: тук са балната зала, парадното стълбище и галерията, а над тях са разположени редица по-малки салони. Ето къде е зимната градина, която предлага идеална обстановка за малки компании.

Казах, че замъкът наистина е прекрасен и че той би трябвало да бъде много щастлив, защото притежава такива владения.

— Каменните стени не топлят душата, г-це Лий. Животът, който кипи между тях, отношенията между хората са по-важни.

— Да, но е прекрасно да прекараш живота в приятна обстановка.

— Съгласен съм с вас и много се радвам, че моите замъци ви харесват.

Щом се нахранихме, той ме отведе в библиотеката и ми предложи да изиграем партия шах. Приех с удоволствие.

Настанихме се в прекрасната стая с резбован таван и дебел килим, меката светлина на лампите от изкусно изрисуван китайски порцелан осветяваше лицата ни. И в най-смелите си мечти не бях предполагала, че ще бъда толкова щастлива.

Конън подреди върху дъската фигурите от слонова кост и започнахме играта.

Настъпи дълбока, блажена тишина. Мислех си, че никога няма да забравя пламъците на огъна, тиктакането на златния часовник в стил Луи XIV и тънките пръсти на Конън, които местеха фигурите.

Бях свела глава и мислех напрегнато, когато усетих, че ме наблюдава; вдигнах очи към него и погледите ни се срещнаха. Внезапно ми хрумна, че той ме е повикал тук с някаква цел, но каква ли беше тя?

Прониза ме безпокойство, ала в онзи миг бях твърде щастлива, за да му обърна внимание. Направих хода си и Конън възкликна:

— Г-це Лий, мисля, че паднахте право в капана, който ви заложих!

— О, не! — извиках аз.

Той направи ход с офицера и застраши царя ми. Съвсем бях забравила този офицер.

— Мисля, че това е… О, не, не още. Шах, г-це Лий.

Мислех си за други неща по време на играта и чак сега забелязах, че губя. Направих напразни опити да се измъкна, но не можах. С всеки ход неизбежният край наближаваше.

— Шах и мат, г-це Лий — гласът на Конън ми се стори нежен и ласкав.

Впих невярващ поглед в дъската.

— Възползвах се от предимството, че сте уморена след дългото пътуване.

— О, не — бързо отвърнах аз. — Мисля, че вие сте по-добър играч от мен.

— Мисля, че сме достойни съперници — отвърна ми той.

Малко след това му пожелах „Лека нощ“ и се оттеглих в стаята си. Легнах си, но не можах да заспя. Бях толкова щастлива… Спомнях си отново и отново как Конън ме посрещна, как вечеряхме заедно и най-вече думите: „Ние сме достойни съперници“.

Дори забравих, че се намирам в дома на Алис — преди време този факт щеше изцяло да обсеби мислите ми, ала сега знаех само, че Конън ме повика при себе си й изглежда толкова щастлив, че съм тук.

Следващият ден беше също така приятен и непредвидим като първия. Сутринта проведох обичайните занимания с децата, а следобед Конън ни изведе на разходка с каретата.

Заведе ни на морския бряг и ни показа скалата Сейнт Майкъл, която стърчеше навътре във водата.