Читать «Момичето, което обичаше Том Гордън» онлайн - страница 18

„Ти видя какво е тук — една голяма долина, в която няма нищо друго освен дървета. Нито пътища, нито дим. Трябва да играеш разумно. Трябва да пестиш запасите си от храна. Мама щеше да ти каже същото, както и татко.“

Позволи три големи глътки швепс, отдели бутилката от устните си, оригна се и отпи набързо още две по-малки. После завъртя капачката и се насочи към другата страна на запасите си.

Реши да започне с яйцето. Обели го, като внимателно слагаше черупките обратно в торбичката, и го посоли. Това я накара пак да се разплаче за кратко, тъй като видя себе си в кухнята в Санфорд миналата вечер как слага сол в парче хартия и след това я завива, както й бе показала майка й. Виждаше сенките, които главата и ръцете й хвърляха върху кухненския плот от светлината; чуваше звука от телевизора в дневната; скърцането от ходенето на брат й горе в стаята. Споменът имаше яснотата на халюцинация, която го правеше да изглежда почти като видение. Чувстваше се като удавник, който си спомня какво е да си в лодката в безопасност.

Беше обаче само на девет години, почти на десет, и по-висока за възрастта си. Гладът е по-силен както от спомените, така и от страха. Поръси отново яйцето със сол и бързо го изяде, все още подсмърчайки. Беше вкусно. Можеше да изяде още едно, даже две. Майка й наричаше яйцата „холестеролни бомби“, но сега майка й не беше тук. А холестеролът е без значение, когато си загубен в гората, целия в драскотини, а клепачите ти са така подути от ухапванията на комарите, че ги усещаш тежки, намазани като че ли с лепило.

Триша видя бисквитите, отвори пакета и лапна една.

— Секс-шуу-ално — възкликна (един от любимите комплименти на Пепси). Отпи глътка вода. После, действайки бързо, преди някоя от ръцете й предателски да пъхне нещо друго в устата й, върна останалата храна в хартиената торба, провери отново дали бутилката швепс е добре затворена и хвърли всичко в раницата. Внезапно пръстите й усетиха подутина в страничната стена — и това повдигна духа й.

Уокменът! Тя бе взела със себе си своя уокмен! Да, скъпа!

Разкопча ципа на вътрешния джоб и го извади с такова благоговение, с каквото нито един свещеник не бе държал в ръцете си своето причастие. Кабелът на слушалките беше навит около тялото на уокмена, а малките слушалки елегантно бяха закачени отстрани на черното пластмасово тяло.

Любимата им касета с Пепси („Тъбтъмпър“ на Чубаума) бе вътре, но на Триша не й бе до музика точно сега. Разви кабела, сложи слушалките на ушите си, премести от TAPE на RADIO и натисна бутона за включване.

Отпърво нямаше нищо освен тихо бръмчене от атмосферните смущения, защото тя бе на вълните на УМГХ, радиостанция в Портланд. Но малко по-нататък, в обхвата FM, откри УОКСО в Норуей, а когато обърна на другата страна, намери УКАС, малка радиостанция в Касъл Рок, град, през който бяха минали с колата на идване към Пътеката на Апалачите. Тя почти чуваше брат си да казва с глас, пропит с тийнейджърски сарказъм: „УКАС! Днес — Хиксвил, утре — светът!“ И това бе станция в Хиксвил, без съмнение, Кънтри певци, като Марк Чеснът и Трейс Аткинс, прекъсвани от водещата, която приемаше обаждания от хора, които искаха да продадат перални, сушилни, буици и ловни пушки. Човешки контакт, гласове в тази дива пустош! Прикована, Триша седна върху падналото дърво, като разсеяно размахваше шапката си срещу постоянния облак мушици. Съобщиха и часът: три и девет минути.