Читать «Момичето, което обичаше Том Гордън» онлайн

Стивън Кинг

Annotation

Светът има зъби и може да те захапе с тях, когато си пожелае. Триша Макфарлдън откри това, когато беше на девет години. В десет часа през едно утро в началото на юни тя седеше на задната седалка на майчиния си „Доджер“-комби, облечена в синьото си горнище от бейзболния екип на „Ред сокс“, и си играеше с куклата си Мона. В десет и половина тя вече се бе изгубила в гората.

Стивън Кинг

ПРЕДВАРИТЕЛНА ИГРА

ПЪРВИ ИНИНГ

ВТОРИ ИНИНГ

ТРЕТИ ИНИНГ

НАЧАЛО НА ЧЕТВЪРТИ ИНИНГ

КРАЙ НА ЧЕТВЪРТИ ИНИНГ

ПЕТИ ИНИНГ

ШЕСТИ ИНИНГ

НАЧАЛО НА СЕДМИ ИНИНГ

РАЗВИТИЕ НА СЕДМИ ИНИНГ

ОСМИ ИНИНГ

НАЧАЛО НА ДЕВЕТИ ИНИНГ

КРАЙ НА ДЕВЕТИ ИНИНГ

КРАЙ НА ДЕВЕТИ ИНИНГ: ПОЛОЖЕНИЕ „СЕЙФ“

СЛЕД ИГРАТА

ПОСЛЕПИС ОТ АВТОРА

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

Стивън Кинг

Момичето, което обичаше Том Гордън

На моя син Оуен,

от когото научих за играта бейзбол

много повече от това, което самият аз му бях казвал за нея.

Юни 1998 г.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ИГРА

Светът има зъби и може да те захапе с тях, когато си пожелае. Триша Макфарлънд откри това, когато беше на девет години. В десет часа през едно утро в началото на юни тя седеше на задната седалка в майчиния си „Доджер“-комби, облечена в синьото си горнище от бейзболния екип на „Ред Сокс“ (с надпис „36 ГОРДЪН“ на гърба, и си играеше с куклата си Мона. В десет и половина тя вече се бе изгубила в гората. Около единадесет се опитваше да запази спокойствие и да не мисли: „Това е сериозно, това е много сериозно.“ Опитваше се да не мисли, че понякога, когато хората се загубваха в гората, сериозно се нараняваха. Понякога дори умираха.

„И всичко това само защото ми се припишка“ — Мислеше тя… Не че бе толкова наложително, а и във всеки случай можеше да каже на майка си и Пийт да я изчакат на пътя, докато отиде зад някое дърво. Те отново се караха, господи, как се караха, и точно заради това бе изостанала малко зад тях, без да каже и дума. Точно заради това се отклони от пътеката и навлезе зад един висок храсталак. Просто имаше нужда да си поеме дъх. Беше се уморила да ги слуша как спорят, да звучи бодро и весело, почти на ръба да не изкрещи на майка си: „Остави го да си отиде тогава! Щом толкова иска да се върне в Малдън и да живее с татко, защо просто не го оставиш да си иде? Самата аз бих го откарала, ако имах шофьорска книжка, само да настъпи спокойствие!“ А после? Какво щеше да каже майка й? Какво изражение щеше да се изпише на лицето й? А Пийт? Почти на четиринадесет и съвсем не глупав, защо не се замислеше малко? Защо просто не можеше да спре? „Престани с тези глупости — искаше да му каже Триша (всъщност и на двама им), — просто престанете с тези глупости“.

Разводът приключи преди година и майка им получи попечителството над тях. Пийт ожесточено негодуваше срещу преместването им от покрайнините на Бостън в Южен Мейн. Една от причините наистина бе, че искаше да живее с баща им — оръжието, което винаги използваше срещу майка им (разбираше с безпогрешен инстинкт, че с него най-дълбоко я наранява), но Триша знаеше, че това не беше единствената причина, дори не бе най-голямата. Истинската причина, поради която Пийт искаше да се махне, беше, че мразеше Санфордското средно училище.