Читать «Момичето, което обичаше Том Гордън» онлайн - страница 16

— Не! — изкрещя, потресена от образа и ужасена от неговата правдоподобност. Опита се да успокои дишането си.

— Аз съм добре — каза с хриплив, тих глас.

Драскотините по ръцете й и ожулванията по бузите пулсираха и пареха от потта — чак сега започна да усеща тези малки наранявания.

— Аз съм добре. Добре съм. Да, скъпа.

Тя се пусна от ясеновото дърво, опита се да стъпи на краката си, после отново се вкопчи в дървото, когато паниката я обхвана. Една безумна част от съзнанието й очакваше земята да се наклони и да я изсипе през ръба.

— Добре съм — каза тя все още тихо и бързо. Облиза долната си устна и усети вкус на сол.

— Аз съм добре. Аз съм добре.

Тя повтаряше това отново и отново, но едва след три минути успя да накара ръцете си за втори път да охлабят смъртната си хватка около ствола на ясена. Когато най-после успя да го направи, отстъпи назад, по-далече от края на скалата. Постави отново шапката си (обръщайки я с козирката назад, без изобщо да помисли за това) и погледна напред към долината. Видя небето, натежало от дъждовни облаци, видя приблизително шест трилиона дървета, но не видя никакъв признак за човешки живот — нито дори пушек от един-единствен лагерен огън.

— Аз съм добре, добре съм.

Тя направи още една крачка назад от ръба на скалата и нададе кратък писък, когато нещо

(змии, змии)

леко докосна краката й отзад. Просто храсти, разбира се. Още боровинкови храсти, гората бе пълна с тях. А мухите отново я намериха, обвиха я в тъмния си облак, стотици черни точици, танцуващи пред очите й, разтварящи се подобно разцъфтяващи се черни рози. В съзнанието й блесна: „Припадам, това е припадък“. После се свлече по гръб в храстите, очите й се обърнаха с бялото нагоре, а мухите надвиснаха като трептящ облак над малкото й бледо лице. След няколко мига първият комар кацна на клепача й и започна да смуче.

НАЧАЛО НА ЧЕТВЪРТИ ИНИНГ

Майка й размества мебелите — това бе първата се върнала мисъл на Триша. Втората — че баща й я е завел на пистата за ролкови кънки в Лин и че това, което чува, е звукът от пързалящите се по старата наклонена рампа деца. В този миг нещо студено капна върху носа й и тя отвори очи. Още една студена капка падна между веждите й. Ярка светкавица разсече небето и тя трепна стреснато с клепачи. Последва я втора гръмотевица, от която Триша се обърна встрани. Инстинктивно се сви в ембрионална поза, издавайки кратък дрезгав вик. И тогава небето се отвори.

Надигна се и седна, грабна и си сложи бейзболната си шапка, която неизвестно кога бе паднала. Задъха се като внезапно хвърлена в студено езеро (точно така се чувстваше). С олюляване се изправи на крака. Чу отново гръм и светкавица разтвори пурпурен шев във въздуха. Дъждът се стичаше от носа й, косата бе залепнала за страните й, един висок, полуизсъхнал смърч в долината под нея експлодира и се разцепи на две горящи парчета. Миг по-късно дъждовната пелена стана така плътна, че долината потъна в призрачни очертания, обвита в сива мъгла.