Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 36

Бентли се изправи, бързо се огледа и този един-единствен поглед му бе достатъчен, за да види, че артилеристите са мъртви, разкъсани и изпотъпкани. От дулото на прекатуреното оръдие продължаваше да се вие дим. От улицата се носеха пронизителни викове и той успя да зърне само за миг мъглявото петно на нещо огромно и тъмно, което се движеше ужасно бързо. То опустоши ъгъла на един от дворовете и част от оградата избухна в дъжд от бели трески, когато тъмното нещо профуча право през нея.

Бентли тичешком заобиколи къщата, хвърли се през кухненската врата, грабна телефонната слушалка и набра номера почти, без да гледа, като се молеше линията да е свободна.

— „Глобъл Нюз“ — отговори му дрезгав глас. — Манинг слуша.

— Том, обажда се Бентли.

— Да, Бентли? Какво има сега? Къде си?

— Вкъщи съм си. В дома на Джо. И имам новини.

— Трезвен ли си?

— Ами, отбих се покрай едно място и изпих една-две чашки. Днес е неделя, нали знаеш. Нормалните заведения са затворени. И когато се прибрах вкъщи, открих на двора артилерийско оръдие, точно насред цветната леха на Една…

— По дяволите — прекъсна го Манинг, — това не е никаква новина. Съобщиха ни още преди два часа. Поради неизвестна причина разполагат оръдия пред всички тунели.

— Аз зная причината.

— Виж, това вече е добре — каза Манинг.

— Да, от тунела излезе чудовище и…

— Чудовище? Какво чудовище?

— Не зная — отвърна Бентли. — Не успях да го разгледам добре. И не беше само едно. Бяха две. Оръдието унищожи едното, но другото избяга. То уби артилеристите, прекатури оръдието и всички се разкрещяха и се втурнаха да бягат. Видях го да минава право през една ограда…

— Виж сега, Бентли — каза Манинг, — престани да говориш толкова бързо. Успокой се и ми разкажи всичко. Казваш, че едното чудовище избягало. Значи се разхожда на свобода…

— Ами да. Уби артилеристите, а навярно и други хора. Тунелът е унищожен и там лежи мъртво чудовище.

— Разкажи ми сега за чудовището. Как изглежда?

— Не мога да ти го опиша — отвърна Бентли, — но успях да го снимам.

— Предполагам мъртвото, нали?

— Не, живото — презрително каза Бентли. — Не бих се занимавал с мъртво чудовище, щом наоколо има живо.

— Виж сега, Бентли. Внимателно ме изслушай. В състояние ли си да шофираш?

— Естествено, че съм в състояние. Нали шофирах до вкъщи?

— Добре. Ще пратя там някой друг. А ти искам да дойдеш тук със снимките колкото можеш по-бързо. А, Бентли…

— Да?

— Сигурен ли си, че си прав? Наистина ли имаше чудовище?

— Сигурен съм — благоговейно отвърна Бентли. — Пил съм само една-две чашки.

21.

Стив Уилсън влезе в залата за пресконференции, за да потърси кафе и сандвичи. Вътре все още чакаха десетина журналисти.

— Нещо ново, Стив? — попита Карл Андърс от АП. Уилсън поклати глава.

— Като че ли всичко е спокойно. Ако имаше нещо ново, предполагам, че щях да науча.

— И да ни кажеш?

— И да ви кажа — рязко отвърна Уилсън. — Отлично знаете, че бяхме честни с вас.

— Нима? Ами за оръдията?

— Просто обичайна предпазна мярка. Дали са останали няколко сандвича, или сте изяли всичко?

— Ей, там в ъгъла, Стив — каза Джон Гейтс от „Уошингтън Поуст“.