Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 35

Бентли решително закрачи към оръдието, отблъсна един изумен артилерист и се изправи наежен като боен петел пред някакъв млад мъж с офицерски пагони.

— Имали сте невероятното нахалство да дойдете тук, когато собственикът отсъства… — почна той.

— Вие ли сте собственикът? — попита капитанът.

— Не — отвърна Бентли, — не съм, но отговарям за този имот. Оставен съм тук да се грижа за него и…

— Съжаляваме, сър — каза офицерът, — но имаме заповед.

Бентли повиши глас.

— Имате заповед да поставите това нещо насред цветната леха на Една, така ли? Предполагам, че в заповедта пише да го поставите точно по средата на лехата, нито сантиметър пред или зад нея, а точно по средата на лехата, която една всеотдайна жена с робски труд е довела до съвършенство…

— Не, не точно — призна капитанът. — Получихме заповед да покрием изхода на тунела и за тази цел се нуждаехме от чиста огнева линия.

— Това е пълна глупост — каза Бентли. — Защо да покривате тунела, след като онези бедни хора продължават да излизат от него?

— Не зная — отвърна офицерът. — Никой не си направи труда да ми обясни. Просто получих заповед и ще я изпълня въпреки цветната леха и въпреки собственика.

— Нещо не ми приличате на джентълмен, а точно такъв се предполага, че трябва да сте, нали така? — рече Бентли. — Офицер и джентълмен. Никой джентълмен не би разположил оръдието си насред цветна леха и никой офицер не би насочил оръдието си срещу тълпа от бегълци, и…

Остър вик разцепи нощта и когато се обърна, Бентли видя, че в тунела става нещо страшно. От него продължаваха да излизат хора, но не по четирима-петима, както преди. Те тичаха и се блъскаха, газени от някаква ужасия, която в този момент Бентли изобщо не можа да възприеме. Зърна нещо със зловещи зъби и олигавени челюсти, дълги нокти, стърчащи от огромни космати лапи, нещо ужасно мощно и свирепо. И ръцете му по навик вдигнаха апарата пред очите му.

През обектива видя, че съществата са две, първото почти излязло от тунела, другото малко по-назад. Видя във въздуха да летят тела на хора като кукли, захвърлени от деца, и други, разкъсани от ужасните зъби на чудовището. Видя също извиващи се пипала, сякаш съществата още не бяха решили съвсем животни ли са, или октоподи.

Зад него прозвучаха резки заповеди и почти до лакътя му оръдието изригна внезапен огън, който освети всички околни къщи, дворове и градини. Придружено от гръм разтърсване го отхвърли настрани и когато падна на земята и се претърколи, той видя с периферното си зрение няколко неща. Тунелът внезапно премигна в експлозия, която беше само продължение на разтърсването, макар че бе по-поразителна и шокираща от него, и че навсякъде имаше мъртви хора и едно чудовище, също мъртво, които димяха, сякаш изпържени. Но докато едното от съществата лежеше на моравата под големия дъб, другото бе съвсем живо и някак си почти се беше сляло в едно с оръдието и артилеристите. Наоколо тичаха и крещяха ужасени хора.