Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 94

— Боже, боже — измърмори Бара Сноу с лека усмивка. — Не знаех, че в менюто са включени и фойерверки.

— Добре ли познавате Хейуърдови? — попита нехайно Елвира.

— Имаме общи приятели и понякога се озоваваме на едно и също място.

Уили скочи да подаде стола на Елиз Хейуърд, когато тя се върна на масата с мрачна усмивка на лицето.

— Е, съсипах му деня — рече тя с явно задоволство. — Няма нещо, което да вбесява Котър повече от мисълта да се прости с някакви пари. — Засмя се. — Адвокатите му пробваха да ми пробутат споразумение. Вместо последно плащане от три милиона долара следващата седмица те се опитваха да ме накарат да приема годишни вноски през следващите двадесет години. Отговорът ми беше, че не съм спечелила от лотарията, а съм се развела с богат мъж.

Камъни в нашата градина, помисли си Елвира.

— Зависи от годишните вноски — измърмори тя.

Хърбърт Грийн, управителят на водопроводната компания, се захили:

— Жена ви ми харесва — обърна се той към Уили.

— На мен също. — Уили току-що бе приключил с шербета. — Вечерята беше страхотна, но трябва да призная, че бих искал да я подплатя с един „Биг Мак“²¹.

Бара се изсмя.

— Радвам се, че се чувствате така. Сестра ми получи заведение „Макдоналдс“ при развода си. Аз нямах този късмет.

— Нито пък ще го има Надин, когато Котър се отегчи от нея — намеси се Елиз. — Ето какво ще получи. — Тя опря върха на палеца си до този на показалеца, така че се оформи идеален кръг. Беше съвсем ясно какво искаше да каже. — Надин е идеален пример за това защо трябва да спазваме деветата Божа заповед.

— Не пожелавай жената на ближния си — рече Уили.

— Или съпруга. — Елиз се изсмя. — Проблемът на Надин е, че имаше лошия късмет да пожелае моя.

Надин Хейуърд не изчака рецитала в музикалната зала. Вместо това се измъкна от трапезарията с първите разотиващи се и се насочи към вилата си, която бе сред най-отдалечените от главната къща.

Сряда вечерта е, мислеше си тя. В събота сутринта Котър ще дойде да ме вземе. Ще трябва да му кажа за кражбата. Ще иска да разбере защо веднага не съм се обадила на полицията. Тогава ще се наложи да му призная, че Боби не е платил застрахователната вноска на компанията. И Боби ще бъде съден.

Не мога да позволя това да се случи.

Само да не бях идвала тук преди четири години, да не се бях срещнала с Котър.

Беше се опитвала да избегне тази мисъл.

Докато свиваше от главната пътека към вилата, Надин се изпълни с отвращение от себе си и със съжаление, че изобщо беше срещнала Котър. Единствената ми екстравагантност, помисли си тя, бе да дойда тук след смъртта на Робърт и ето че трябваше да срещна този мъж.

Първият й съпруг Робърт Крендъл беше далечен братовчед на Елиз, красив, умен, забавен и любящ. Но и комарджия. Беше се омъжила за него на двадесет години и се разведе, когато Боби бе десетгодишен. Това беше единственият начин да се отърве от дълговете му. Но си бяха останали приятели. Повече от приятели. Винаги съм го обичала, помисли си тя сега.

Беше загинал преди близо пет години, карайки прекалено бързо по мократа от дъжда магистрала — все същият комарджия, все същият незаслужаващ доверие човек. Но беше оставил застраховка, достатъчна, за да осигури образованието на Боби в колеж, и именно облекчението, което изпита при откриването на този факт, съчетано с емоционалното изтощение от вестта за смъртта му, тласнаха Надин да си подари едноседмична почивка в Сайпръс Пойнт Спа.