Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 92

— Трябваше, но… — Гласът на Надин изтъня и тя се вкопчи в ръката на Мин.

Елвира погледна към пътеката. Висок мъж се приближаваше към верандата.

— Когато чу, че Елиз е тук, се закле, че няма да го видя до събота — прошепна Надин през сега безкръвните си устни.

Наоколо им хората бъбреха и се смееха. Но Елвира видя как няколко чифта очи се втренчиха в тях. Излъчващото се от Надин напрежение бе ясно осезаемо.

— Усмихни се — нареди й твърдо тя. — Закопчай си сакото… Оправи си перлите… Така е по-добре.

— Но той не знае, че бижутата липсват. Ще се зачуди защо не съм си сложила никое от тях — простена Надин.

Котър Хейуърд беше до стълбите. Елвира полугласно я насърчи:

— Трябва да се преструваш заради сина си, докато не бъда в състояние да ти помогна.

При споменаването на сина й в очите на Надин се появи болка и после изчезна.

— Преди много време се занимавах малко с актьорство — каза тя. Сега усмивката й изглеждаше искрена и миг по-късно, когато съпругът й изкачи стълбите и я докосна по ръката, реакцията й на приятно изненадана беше безукорна.

Този тип не ми харесва, помисли си Елвира, когато Хейуърд рязко й кимна, след като ги представиха, и после се обърна към съпругата си.

— Вярвам, че ще ми позволят да остана за вечеря тук — рече той. — Трябва да се върна навреме за речите, но исках да те видя.

— Добре си дошъл — отвърна Мин. — Какво предпочиташ — малка самостоятелна маса или ще се присъединиш към Надин на общата маса?

— Никакви общи маси, моля — каза Хейуърд презрително.

Боядисва си косата, стрелна се в ума на Елвира. Добра работа, но аз мога да го забележа. Никой на петдесет години няма такава руса коса. Все пак Котър Хейуърд беше красив мъж, не можеше да му се отрече.

Твърдо правило на Мин и Хелмут беше гостите им да сядат на маси по осем. Изключение се правеше единствено когато някой от гостите имаше посетител и се налагаше да поговорят насаме. В този случай, но не по-често от веднъж седмично, се появяваше маса за двама.

На вечеря Елвира с удоволствие отбеляза, че Мин ги беше сложила с Уили на груповата маса на Елиз, първата мисис Котър Хейуърд, която се оказа сприхава, тънка като молив, облечена по последна мода брюнетка в средата на четиридесетте. Приятна по-възрастна двойка от Чикаго с фамилията Дженингс, изумително красива жена в края на тридесетте — Бара Сноу, модел, който Елвира мигновено разпозна от рекламите на „Ейдриън козметикс“ — Майкъл Фийлдс, бивш конгресмен от Ню Йорк, и Хърбърт Грийн, управителят на водопроводната компания, бяха останалите гости на масата.

Елвира успя да нагласи така, че да седне само през едно място от Елиз Котър. Бързо й стана ясно, че Елиз изобщо не криеше чувствата си нито към бившия си съпруг, нито към бившата си приятелка.

— Надин не изглежда много добре тази вечер — отбеляза язвително тя. — Чудя се дали това е въпрос на избор, или Котър е започнал отново да опява, че бижутата трябва да се държат в банковия трезор, защото го е страх от обир. Ако е така, това означава, че е срещнал някоя друга и дните на Надин са преброени. — Усмивката й никак не беше приятна. — Аз би трябвало да зная това.