Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 96

— Мамо, щях да възстановя застрахователната сума, кълна се.

— Не изпратиха ли уведомление за изтичането на застраховката? — попита Елвира.

Боби отмести поглед.

— Знаех, че ще дойде.

— И го унищожихте? — настоя Елвира.

— Да.

— Това също е престъпление — каза сурово тя.

— Боби — проплака Надин, — убедих Котър да ти повери застраховането на бижутата, защото започна работа в „Хаскил“. След това го убедих да ти позволи да живееш в нюйоркския апартамент.

Толкова прилича на баща си, помисли си тя. Това изражение на разкаяние по лицето, потиснато отпуснатите рамене.

Боби като че ли разбра какво си мислеше.

— Мамо, не съм като татко, не е по същия начин. По-рано винаги съм залагал свои пари.

— Невинаги. Аз съм покривала някои от загубите ти.

— Но никога много. Мамо, ако можеш да убедиш Котър да не ме съди, кълна се, че това няма да се повтори. Не искам да отивам в затвора.

Боби зарови лице в ръцете си.

Надин го прегърна.

— Боби — рече тя. — Не разбираш ли? Не мога да го спра.

После след кратка пауза добави:

— А може и да мога?

Час по-късно, когато Уили и Елвира бяха вече в леглото, Елвира започна да разсъждава на глас.

— Синът на Надин, Боби, е това, което бих нарекла безгръбначен егоист. Искам да кажа, като си помислиш, майка му е положила усилия да убеди Котър да му повери застраховането на бижутата, за да получи комисионата, а после той проиграва на комар цялата сума. Имам и усещането, че се безпокои повече заради вероятността да отиде в затвора, отколкото заради факта, че резултатът от всичко това може да е краят на брака на Надин.

— Ъхъ — съгласи се Уили сънливо.

— Не че смятам Котър Хейуърд за стока — продължи Елвира. — Напомня ми за мистър Паркър. Нали помниш, че чистех у Паркърови всяка сряда, докато не се преместиха във Флорида. Мисля, че жена му почина. Добрите хора винаги умират, нали, а злобните старци живеят вечно. Както и да е — придирчив, придирчив, придирчив! Такъв беше. И скръндза! Веднъж мистър Паркър се разкрещя на жена си, задето е подарила някакъв негов стар костюм. Имаше пълен гардероб с дрехи, но не можеше да се примири с мисълта да се раздели с нещо повече от износен чорап.

Коментарът на Уили беше равномерното му дишане.

— Единственият начин да спасим Боби Крендъл от затвора е да открием крадеца — отсъди Елвира на глас. — Работата е там, че вечерта на обира Надин е заключила външната врата на вилата, но след като Боби каза, че е успял да влезе през плъзгащата се врата на остъклената веранда тази вечер, това означава, че всеки друг би могъл да направи същото. Тук никой не се безпокои кой знае колко за ключалките.

И тогава през ума й мина мисъл, която я накара да прехапе устни. Доколко Боби Крендъл беше заклет комарджия? Той е знаел, че майки му е взела бижутата със себе си. Надин им беше казала, че комбинацията, която винаги използва за стенните сейфове по минерални бани или в хотели, е годината на раждането й — 1-9-5-3. Боби вероятно го знаеше.