Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 91

Откакто бяха спечелили от лотарията, Елвира идваше на минералните бани поне веднъж годишно. Уили понякога минаваше да я вземе в края на седмицата и заминаваха за някое пътешествие, но сега той за първи път щеше да остане за през нощта.

— Скъпа, за какво мога да си говоря с тези хора? — бе възразявал той, когато го бе карала да я придружава. — Мъжете приказват за голф или бръщолевят за щуротиите си в първокласните колежи, или пък за инвестициите на компаниите си в Азия. Какво да им кажа аз, че съм роден в Бруклин, че съм ходил в тридесет и осмо енорийско училище и съм работил като водопроводчик, докато не забогатяхме от лотарията? Дали ги интересува, че в момента хобито ми е да обикалям света с теб, а когато съм в Ню Йорк — да оправям тръби, мивки и тоалетни на изпаднали в нужда хора?

— Но сред тях няма нито един, който не би умрял щастлив, със съзнанието, че всяка година получава два милиона, освободени от данъци — отговори му Елвира. И все пак вътрешно си призна, че наистина се безпокоеше да не би някой да реши да унижи Уили с онези невинни и смразяващи забележки, които можеха да раняват като нож. Кой ли не се опита да го прави с нея, но тя им даваше добър отпор, само че Уили беше твърде мил човек, за да се кара с когото и да било.

Пет минути по-късно осъзна, че не е трябвало да се притеснява. Уили беше потънал в задълбочен разговор с управителя на „Америкън Плъмбинг“¹⁷ и му обясняваше точно защо прехваленият нов тип автоматично действащи казанчета за тоалетни на най-големите им конкуренти са напълно непрактични за обикновените домове. Докато Елвира ги наблюдаваше, изражението на управителя ставаше все по-доволно и по-доволно.

Загорели, със здрав вид и хубаво облечени мъже и жени се бяха събрали на малки групички. Елвира се изкиска, като дочу забележката, която една жена направи пред друга:

— Скъпа, все още не ме познаваш достатъчно добре, за да ти стана неприятна.

После Мин я дръпна за ръкава.

— Елвира, искам да се запознаеш с Надин Хейуърд.

Елвира бързо се обърна. Не беше наясно какво бе очаквала, но определено не и тази хубава, сладка, синеока блондинка с кожа като праскова.

Можеше да мине за тридесетгодишна, а вероятно беше в началото на четиридесетте, реши Елвира, но, господи, сигурно беше ужасно нервна. Изглеждаше така, сякаш се бе облякла при пожарна тревога. Надин Хейуърд носеше лимоненозелен тоалет от шантунг с широк панталон и дълго до талията сако. Очевидно струваше цяло състояние, но не й стоеше никак добре. Средното копче на сакото не беше закопчано, черните обувки бяха в дисхармония със сребристия блясък на тоалета. Тъмнорусата коса на Надин беше небрежно прибрана на кок. Един наниз перли се подаваше под деколтето на бледозелената дреха.

Докато Елвира я гледаше, по лицето на Надин се изписа истинска паника.

— О, господи! Съпругът ми идва — измърмори тя.

— Доколкото си спомням, ми каза, че щял да присъства на вечеря в клуба за голф — просъска Мин.