Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 89

— Влюбиха се под този покрив — промърмори Хелмут с въздишка. — Случват се и такива работи. Но за да се усложнят нещата, Елиз също е тук тази седмица.

— Чакайте малко — рече Елвира. — Искате да ми кажете, че и Елиз, и Надин са тук?

— Точно така. Естествено, дадохме им маси в два различни края на трапезарията и по такъв начин направихме програмите им, че да не попадат едновременно на тренировки.

— Елвира, скъпа, мисля, че се отклоняваш от въпроса — обади се Уили. — Защо не изясним обстоятелствата около обира, а после да идем до вилата да подремнем?

— О, Уили, съжалявам. — Елвира поклати глава. — Толкова съм невнимателна. Уили има нужда от повече сън от мен, а не можа да мигне в самолета. Намираше се между две хлапета, които си играеха на морски шах на неговата масичка. Родителите не пожелаха да им разрешат да седнат едно до друго, защото много се биели.

— А защо родителите не седяха с тях? — попита Мин.

— Държаха на ръце тригодишни близнаци, а знаеш какво добро сърце има Уили.

— Обирът — напомни Уили.

— Ето какво стана — заразправя Мин. — В пет часа Надин отишла във фризьорския салон да й оправят косата. Върнала се във вила „Рипоуз“ в шест без десет и я заварила обърната с краката нагоре. Всички чекмеджета били преровени, куфарите й — извадени. Някой или може би няколко души систематично били претърсили всеки сантиметър от вилата.

— И какво са търсили? — попита Елвира.

— Бижутата, разбира се. Знаеш как се издокарват всички вечер. Жените обичат да се фукат с бижутата си една пред друга. Предния ден Надин беше с диамантена огърлица и гривна. Някой е търсел тях, защото не може да е знаел, че е взела също диадемата на Хейуърдови, както и някои пръстени и още две гривни. — Мин въздъхна, после избухна: — Защо й е било на тази глупачка да взима всичко, което има? Със сигурност не би могла да се окичи с толкова неща на благотворителния бал.

Хелмут я потупа по ръката.

— Мина, Мина, не мога да ти позволя да вдигнеш кръвното. Мисли си за хубави неща. — Той продължи разказа: — Странното е, че крадецът очевидно се е натъкнал на сейфа едва след като е претърсил всичко останало. Той е скрит зад нашия портрет с Мина в дневната на вилата.

— Чакай малко — прекъсна го Елвира. — Току-що казахте, че някой сигурно е видял Надин с бижутата предишната вечер. Онази вечер тя излиза ли навън от минералните бани?

— Не. Присъства на онова, което шеговито наричаме „часа за коктейли“, после на вечерята и след това на концерта на Моцарт в музикалния салон.

— Тогава значи единствените хора, които може да са я видели, са всички останали гости и персоналът, а всеки един от тях би бил достатъчно наясно, че трябва да търси в сейфа. Вече всички вили са снабдени със сейфове. — Елвира пое въздух и приглади полата на бежовия си костюм, за който доскоро бе сигурна, че ще получи одобрението на Мин. Наистина забравих, че тя ми каза да не обличам бежово, защото ме обезличавало, помисли си мрачно. О, добре. Продължи мисълта си. — И още нещо. Сейфът беше ли разбит?