Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 85

— Трябва да започнеш да се усмихваш — подсказа му тя. — Беше много гадно от твоя страна и не биваше да се усмихваш, докато ти съобщавах, че умирам.

Господи, помисли си Елвира. Може би напразно разлайвам кучетата.

— Но после ти простих, защото веднага си призна, че си разменил билетите. — Нели отвори чантата си. — Едва не припаднах, когато си спомних, че не си бях сложила брошката слънце, отворих чантата и започнах да ровя в нея ето така, а Рокси видя пистолета. — Направи пауза. — Чакайте малко. Рокси тогава крещеше на Тим да млъкне, но когато ми отвори вратата, явно току-що му бе казала нещо друго.

— Не е важно — рече бързо Браян. — Не записваме звук.

Нели имаше чувството, че гледа видеозапис. Всичко се връщаше. Измъкна брошката от дъното на чантата си и като ехо сякаш чуваше Рокси да крещи за пистолета.

— Оставих брошката, грабнах пистолета, извадих го и се опитах да й го покажа. Тим скочи. Пистолетът изгърмя. Тим извика… какво извика… „Нели, не прави глупости. Ще си поделим печалбата.“ После се хвърли на пода.

Хвърлил се е на пода, помисли си Елвира. Не е паднал. Хвърлил се е.

Нели видя всичко съвсем ясно. Беше си помислила, че го е застреляла, и й се стори, че ще припадне, после усети как една ръка обгръща нейната и извива китката й. Затова ме боли китката. Така стана. Сега съм сигурна.

Но Тим беше казал още нещо, помисли си тя. Какво беше то?… Рокси, беше казал нещо на Рокси.

Усети как сестра Мийв извиваше ръката й и насочваше пистолета надолу към Уили, който в момента играеше ролята си на пода. Именно тогава припаднах.

Остави коленете й да се подвият и се свлече на пода.

— Това беше много добре, Нели — окуражи я Браян. — Не мога да повярвам, че го направихме от раз, но смятам, че стана. Ще го пуснем, за да сме сигурни, после ще се молим на бога Рокси да не усети номера.

Нели седна. Пресегна се за чантата си и зарови за брошката, която още не беше върнала на Елвира.

— Чудя се — измърмори тя.

Елвира изпита онова прекрасно усещане, което винаги се появяваше, когато инстинктивно почувстваше, че ще се случи нещо важно.

— Какво има, Нели? — попита тя.

— Едва сега като че ли чух отново думите на Денис, с които ми обясняваше как да пускам касетофона в брошката. Каза ми, че трябва силно да я натисна с този пръст. — Вдигна показалеца на дясната си ръка. — А този пръст ми създава проблеми, откакто бях тук онзи ден. Мислиш ли, че може да съм пуснала касетофона точно преди да се опитам да покажа пистолета на Рокси? Въобще не съм проверявала. Мислите ли, че може да се е записало как Тим я моли да пожали живота му?

— Боже, помогни — прошепна Корделия.

Копчето на касетофона в брошката, която Елвира беше дала на Нели, все още бе във включено положение. Батерията беше изхабена, разбира се, но Елвира умело извади миниатюрната касета, сложи я в джобния си касетофон, превъртя я и натисна копчето за прослушване.

Устните на Корделия се движеха в безмълвна молитва, докато Елвира го включваше. Моментално се чуха звуци. Изстрел, гласът на Тим, който молеше Нели да не прави глупости. Нели, която възкликваше: „О, божичко, о, божичко. О, съжалявам“, после дрезгав глас, гласът на Рокси: „Тим, копеле такова“.