Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 84

Корделия моментално се намръщи, после челото й се разведри.

— Неведоми са пътищата Господни — рече тя. — Кога ще снимаме?

Елвира изпита вълна на облекчение.

— Възможно най-скоро. Трябва да намерим актриса, която да изиграе Рокси. — Докато говореше, гледаше към сестра Мийв Мари. Също като Рокси Мийв беше висока и имаше хубава фигура. Също като Рокси ръцете й бяха добре оформени, с дълги пръсти.

— Много се радвам, че дойдохте и двете — рече сърдечно.

Два дни по-късно бяха готови да щракнат капана. В апартамента на Кристофър стрийт, откъдето душата на Тим Монахън се беше отправила към своя Създател, Браян режисираше действието.

— Чичо Уили, ти просто си лежи там. Трябваше да изтрием следите от тебешир, но направихме очертанията с молив.

Уили послушно се отпусна до разтегателния стол.

Браян и операторът се отдръпнаха, Браян надникна през обектива, после погледна снимката на мъртвия Тим, която редакторът на „Глоуб“ беше успял да копира, като бе подкупил един от хората в отдела за съдебна медицина.

— Не изглеждаш достатъчно дебел — отсъди Браян.

— Добра новина — измърмори Уили.

Проблемът бе решен, след като Браян свали пуловера си и го напъха под горнището на Уили.

Нели стоеше в ъгъла. Бе облечена със синия костюм и пъстрата блуза, които носеше, когато посети Тим и Рокси. В чантата си пак имаше пистолет, досущ приличащ на онзи, който бе взела от момчетата в съдбоносния ден.

Беше само преди четири дни, помисли си тя. Просто невероятно. Погледна към Денис О’Шей, който й се усмихна окуражително. После хвърли поглед към сестра Мийв, която потискащо напомняше за Рокси. Беше с руса перука и точно копие на раирания костюм, с който Рокси бе станала вдовицата на Монахън. Огромен тюркоазен пръстен опираше на кокалчето на показалеца й. Кървавочервените нокти подчертаваха дългите й пръсти, а по опакото на ръцете й бяха изрисувани бръчки и червеникавокафяви петънца. Точно като при Рокси, помисли си Нели с известно задоволство, докато поглеждаше надолу към собствената си гладка кожа.

Сестра Корделия наблюдаваше сцената със скръстени ръце. Тя напомняше на Нели за монахините в енорийското училище, което бе посещавала.

Браян я попита дали е готова. Когато кимна в потвърждение, той я подкани:

— Тогава иди до вратата, Нели. Опитай се да направиш всичко така, както през онзи ден.

Нели погледна към Уили.

— В такъв случай ти още не си мъртъв.

Докато Уили се изправяше, тя тръгна към вратата.

— Рокси ми отвори — обясни. — Тим седеше в стола си. Забелязах, че е много разстроен, но мислех, че причината съм аз, та дори вестта за фаталното ми заболяване. Както и да е, просто минах покрай Рокси, отидох до него и му казах, че искам да чуя истината, преди да умра…

— Направи го — нареди Браян, — Мийв, ти застани до вратата.

Нели бе репетирала речта си за пред Тим толкова много, че не й беше трудно да се изправи до стола и отново да я изрече. Не й беше трудно и да си представи лицето на Тим на мястото на Уили. Но Уили изглеждаше загрижен.