Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 75

Сложи чайника.

— Мисля, че ще е по-добре да си поприказваме — рече тя. — Но първо ще ти направя чаша хубав силен чай, Нели.

* * *

Нели й разказа историята си с равен, лишен от емоции глас.

— Реших да мина пеша по Кристофър стрийт и да събера мислите си, нали ме разбираш? Свалих брошката и я сложих в чантата. Тя е толкова хубава, че се боях да не ми я откраднат. После на Десета улица и Авеню Б видях две деца. Едва ли бяха на повече от десет-единадесет години. Можеш ли да повярваш, че едното от тях показваше на другото пистолет?

Втренчи се пред себе си.

— Да ти кажа, побеснях. Тези момчета не само бяха избягали от училище, но размахваха онзи пистолет, сякаш беше играчка. Приближих се до тях и им наредих да ми го дадат.

— Какво си направила? — примигна Денис О’Шей.

— Хлапето, което не държеше пистолета, рече: „Застреляй я“, но ми се струва, че другото трябва да ме беше взело за цивилно ченге или нещо подобно — продължи Нели. — Както и да е, то се уплаши и ми го даде. Казах им, че деца на тяхната възраст би трябвало да са на училище и да си играят на топка, както правеха момчетата по наше време.

Елвира кимна.

— Значи пистолетът беше у теб, когато отиде да се видиш с Тим и Рокси?

— Нямах време да го предам в полицията. Тим ми беше обещал само петнадесет минути. Както се оказа, не ми бяха необходими повече от десет.

Елвира видя, че Уили се готвеше да зададе въпрос. Поклати глава. Беше ясно, че Нели бе на път отново да преживее мислено сцената.

— Добре, Нели — рече меко тя. — Какво стана, когато отиде у тях?

— Закъснях с около две минути. На Кристофър стрийт снимаха филм и трябваше да си пробивам път сред тълпата, която зяпаше актьорите. Когато пристигнах, работниците от службата за пренасяне бяха приключили. Рокси ме пусна да вляза. Не мисля, че Тим я беше предупредил за идването ми. Устата й като че ли увисна, когато ме видя. Дневната беше празна, като се изключи старият разтегателен стол на Тим, в който той се беше настанил, както обикновено. Дори не се изправи, което би сторил един джентълмен. После мисис Тим Монахън номер две най-нагло ми рече: „Махай се оттук!“. До този момент вече се бях изнервила до такава степен, че погледнах право към Тим и просто издрънках всичко, което си бях намислила: остава ми да живея само месец и искам прошката му, задето съм му била толкова ядосана, лотарийният билет няма значение и се радвам, че има кой да се грижи за него. Но преди да умра, също като майка му, искам все пак да чуя истината.

— Казала си им това! — възкликна Уили.

— Умна си — прошепна Елвира.

— Както и да е, Тим имаше странно изражение — сякаш се готвеше да се засмее, — после каза, че историята тревожела и него от самото начало. Вярно било, купил печелившия билет и го разменил с този на Рокси, след което го държал в сейф в банката на Западна четвърта улица, докато миналия месец не го взел и не го дал на Рокси да го осребри. Каза още, че съжалявал за болестта ми, защото съм била добра, щедра жена.