Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 73

В далечината чу писклив глас да вика:

— Тим, кой, по дяволите, е това?

Тим снижи глас и бързо каза:

— Заминаваме с обедния самолет утре. Ела тук в десет часа. Но, Нели, трябва да знаеш, че мога да ти отделя само петнадесет минути.

— Благодаря ти, Тим — отвърна Нели с по-мек от всякога глас. Затвори телефона и се обади на Елвира. — Ще ми отдели петнадесет минути утре сутринта — рече тя. — Елвира, способна съм да го убия.

— От това няма да има никаква полза — възрази Елвира. — Намини днес следобед и ще ти покажа как да използваш брошката.

На следващия ден в девет часа Нели тъкмо се готвеше да облече палтото си, когато на вратата се позвъни. Беше Денис О’Шей, симпатичният пенсиониран адвокат, който живееше надолу по коридора в 8F. Беше се нанесъл там преди около шест месеца. Няколко пъти я бе изпращал до вратата, когато се срещаха в асансьора. Той беше по-скоро дребен, някъде около метър и седемдесет, със стегната, съразмерна фигура, добродушни очи зад очилата без рамки и приятно интелигентно лице.

Беше й казал, че жена му е починала преди две години и след като се пенсионирал от „Лигъл Ейд Съсайъти“ на шестдесет и пет годишна възраст, решил да продаде къщата в Сайосет и да се върне в града. В момента прекарваше времето си между апартамента и вилата си в Кейп Код.

Нели бе забелязала, че също като нея Денис притежава силно развито чувство за справедливост и не обича нечестните неща. Затова бе имала куража да го помоли за съвет, когато Рокси представи печелившия билет.

Тази сутрин Денис имаше угрижен вид.

— Нели — подхвана той, — сигурна ли си, че знаеш как се пуска онзи касетофон?

— О, разбира се, просто трябва да прокараш ръка по фалшивия диамант в центъра.

— Покажи ми.

Тя го направи.

— Кажи нещо.

— Върви по дяволите, Тим.

— Точно така. Сега да чуем записа.

Тя извади касетата от брошката, сложи я в касетофона, който Елвира й бе дала, и натисна бутона за прослушване. Пълно мълчание.

— Предполагам, че ти си казала на приятелката си Елвира за мен — рече Денис. — Обади ми се преди няколко минути, за да ме предупреди. Според нея, изглежда, имаш проблеми с пускането на касетофона.

Нели усети как пръстите й затрепериха. Не бе успяла да мигне цялата нощ. Съществуваше някаква възможност, вероятност да получи своя дял от печалбата. Но ако планът се провалеше, това щеше да бъде краят. През цялата изминала година не беше проляла нито сълза, но точно в този момент, като гледаше изписаната по лицето на Денис О’Шей загриженост, усети как очите й се навлажняват.

— Покажи ми къде греша — каза тя.

През следващите десет минути пробваха да пускат и да спират касетофона, казваха по няколко думи и ги прослушваха. Номерът беше да натиснеш малкото бутонче силно. Накрая Нели въздъхна:

— Схванах. Благодаря ти, Денис.

— Удоволствието беше мое. Нели, ти само ги запиши как си признават, че са те измамили, а аз ще ги призова в съда толкова бързо, че няма да разберат откъде им е дошло.

— Но те заминават за Флорида.

— Лотарийните чекове се издават в Ню Йорк. Остави аз да се погрижа за тази част от нещата.