Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 72

Ами какво ще кажеш за кухнята? — стрелна се в ума на Нели. Обзалагам се, че именно там очакваш да си прекарвам времето.

Всичко беше толкова безнадеждно. Нели отпи от превъзходното прясно сварено кафе и въздъхна.

После се обади Елвира.

— Имаме план — каза тя. — Искам да отидеш да се видиш с Рокси и Тим и да ги подмамиш да си признаят, че са те измамили.

— Защо им е да си го признават?

— Гледай да вбесиш единия от тях дотолкова, та да се изпусне, че са те преметнали. Мислиш ли, че ще се справиш?

— О, мога да изнервя Рокси — отвърна Нели. — Когато миналия месец се ожениха, открих една снимка на Тим на Джоунс Бийч, на която той прилича на изхвърлен на брега кит. Поръчах й рамка и я изпратих с послание: „Поздравления и прав ти път!“.

— Харесваш ми, Нели — изкиска се Елвира. — Ти си от жените, които са ми по сърце. Ето какъв е планът. По някакъв начин ще си определиш среща с тях и ще носиш копие на брошката ми слънце. Моят редактор ми направи няколко резервни.

— Елвира, но брошката изглежда скъпа.

— Скъпа е, защото има вграден касетофон. Ще го включиш, ще ги примамиш да си признаят, че са те измамили, и после ще накараме твоя приятел адвоката Денис О’Шей да подаде жалба до брачното отделение на съда, че съпругът ти те е ограбил.

В пълната гръд на Нели припламна слаба надежда.

— Елвира, мислиш ли, че наистина има някакъв шанс?

— Всъщност това като че ли е единственият ти шанс — отвърна тихо Елвира.

След като затвори телефона, няколко минути Нели седя дълбоко замислена. Спомни си как преди две години, когато майката на Тим умираше, старата жена го беше помолила да й каже истината: не е ли запалил той гаража, когато е бил осемгодишен? Винаги го беше отричал, но в онзи ден, като виждаше, че тя си отива, бе рухнал и си беше признал. Знам как да го накарам, помисли си Нели, и посегна към телефона.

Вдигна Тим. Когато чу гласа й, явно се раздразни:

— Слушай, Нели, стягаме се да заминем за Флорида завинаги, така че какво има?

Нели преплете пръсти.

— Тим, имам лоши новини. Не ми остава повече от месец. — И си е така, помисли си тя. Поне не и в Стайвъсънт Таун.

Гласът на Тим прозвуча леко загрижено.

— Нели, това е много лошо. Сигурна ли си?

— Напълно.

— Ще се моля за теб.

— Затова ти се и обаждам. Трябва да ти призная, че не си мислех особено хубави неща за теб през всичките тези седмици, откакто Рокси прибра печалбата от лотарийния билет.

— Това беше нейният билет.

— Знам.

— Искам да кажа, аз все й разправях как сме пускали тези цифри и онази седмица тя играла с тях за късмет, а пък аз пробвах друга комбинация.

— Нейната ли?

— Не си спомням — отвърна бързо Тим. — Виж, Нели, съжалявам, но утре заминаваме, а новите наематели пристигат сутринта. Имам да върша доста неща.

— Тим, трябва да те видя. Опитвам се да подготвя душата си и тъй като мразех и теб, и Рокси толкова много, нужно ми е да те видя и да говоря с теб. Иначе няма да мога да умра спокойно. — Още по-вярно, помисли си Нели.