Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 68

На следващата сутрин в девет часа Нели Монахън се готвеше да излезе от тристайния си апартамент в Стайвъсънт Таун — жилищен район в Ийст Сайд, където се беше преместила преди повече от четиридесет години като двадесет и две годишна младоженка. Въпреки че сега наемът беше десет пъти по-голям от първоначалните петдесет и девет долара месечно, апартаментът пак си беше изгодна сделка, при положение, разбира се, че можеш да си позволиш да даваш почти шестстотин долара месечно за покрив над главата си.

Но сега, когато се беше пенсионирала и живееше от мизерната си пенсия и от чековете с месечната социална осигуровка, за Нели бе болезнено ясно, че можеше да й се наложи да се откаже от апартамента и да се премести при братовчедка си Маргарет в Ню Брънсуик, Ню Джърси.

За Нели, коренячка нюйоркчанка, перспективата да прекара последните си дни далеч от Голямата ябълка¹¹ беше ужасяваща. Достатъчно лошо бе и това, че съпругът й Тим я беше напуснал, но мисълта да се прости с апартамента разбиваше сърцето й. На всичко отгоре научи, че новата съпруга на Тим се бе оказала притежателка на онзи печеливш лотариен билет! Това вече беше прекалено! Именно тогава един съсед й предложи да се свърже с групата за подкрепа и сега имаше среща с Елвира Миън, която според уверенията на Ронда умееше да решава проблеми и да урежда нещата.

Нели беше дребна, закръглена, невзрачна жена, с приятни черти и следи от кестеняво в посивялата си коса, чиито естествени къдрици обрамчваха лицето и омекотяваха бръчките, оставени от времето и работата около очите и устата й.

С колебливия си глас и смутена усмивка Нели правеше впечатление на балама, но нищо не би могло да е по-далеч от истината. Хората, които се опитваха да се възползват от нея, скоро научаваха, че Нели е костелив орех и притежава необоримо чувство за справедливост.

До пенсионирането си на шестдесетгодишна възраст тя бе приемала поръчките в малка компания, произвеждаща венециански щори, и няколко години преди това събитие именно тя се бе досетила, че племенникът на собственика буквално изцежда компанията. Беше убедила шефа си да накара племенника да продаде къщата си и да върне и последния цент, който бе откраднал, или да поеме риска да стане гост на изправителното заведение в Ню Йорк.

А веднъж, когато един тийнейджър се опита да й отмъкне чантата, докато минаваше с велосипед покрай нея, тя мушна чадъра си между спиците, така че той политна към шосето и си навехна глезена. Тя първо извика за помощ, а след това чете лекция на крадеца до идването на полицията.

Но тези епизоди бледнееха, като се сравняха с факта, че Тим Монахън, който й беше съпруг в продължение на четиридесет години, и втората му жена Рокси я бяха лишили с измама от дела й от два милиона долара, който й се падаше от лотарията.

Нели знаеше, че Елвира Миън и съпругът й Уили живееха в една от онези хубави сгради в Сентръл парк Саут, така че внимателно се облече за срещата с тях, като се спря на кафявия туиден костюм, закупен от разпродажбата в „А&С“. Дори си беше позволила екстравагантността да отиде да й измият и фризират косата.