Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 69

Точно в десет сутринта портиерът съобщи за пристигането й.

В десет и половина Елвира наля втора чаша кафе на гостенката. Умишлено беше говорила половин час за общи неща — за сходното им минало и променящия се живот в града. От опита си на репортер за „Ню Йорк Глоуб“ тя беше научила, че човек може да узнае много повече от хората, когато те се отпуснат.

— Сега да поговорим делово — предложи тя, докосна брошката слънце на ревера си и включи записващото устройство. — Ще бъда искрена — обясни. Ще записвам разговора ни, защото понякога, когато прослушвам записите, улавям неща, които са ми убягнали.

Очите на Нели проблеснаха.

— Ронда Алвирез ми каза, че използвате този касетофон за разкриването на престъпления. Е, нека ви призная, аз имам едно престъпление за вас и името на престъпника е Тим Монахън.

Продължи, за да поясни думите си:

— През четиридесетте години, когато бях омъжена за него, той все не можеше да се задържи на работа, защото винаги си намираше причина да заведе дело срещу настоящия си работодател. Тим губеше повече време с дребни жалби, отколкото съдия Уорнър.

После Нели спомена дългия списък от обвиняеми, които си бяха имали работа с Тим и който включваше собственика на салон за химическо чистене, подведен под отговорност заради появилата се в един стар панталон дупка, автобусната компания, рязкото спиране на чийто автобус по думите на Тим предизвикало контузия на врата му, продавача на стари коли, който отказал да поправи колата му след изтичането на гаранционния срок, и „Мейсис“, които били съдени за развалената пружина, открита от него в един разтегателен стол — Нели му го била подарила преди години.

С нежния си глас тя продължи да им разказва, че Тим се смятал за галантен мъж и любезно се спускал да отваря вратите на хубави момичета, докато тя, Нели, вървяла след него, сякаш била невидима. Особено дразнещо било, когато започнал да сипе похвали за Рокси Марш, собственичката на заведението за обществено хранене, в което работел от време на време. Нели била виждала въпросната жена веднъж и веднага разбрала, че тя е от онзи тип хора, които непрестанно изтъкват как помагат на другите, а плащат на работниците си мизерни надници.

Обясни също така, че макар Тим малко да прекалявал с пиенето, да създавал проблеми и да изглеждал особено глупаво в такива моменти, все пак й бил дружинка и след четиридесет години съвместен живот тя била свикнала с него. Освен това обичала да готви и винаги се радвала на огромния апетит на Тим. Бракът им не бил идеален, но не живеели и зле.

Докато спечелили или не спечелили от лотарията.

— Разкажете ми за това — нареди Елвира.

— Играехме на лотарията всяка седмица и един ден се събудих с чувството, че ще имам голям късмет — обясни Нели сериозно. — Това беше последната възможност да участваме в лотарията с джакпот от осемнадесет милиона долара. Тим отново беше без работа, така че аз му дадох един долар и му напомних да не забрави да купи билет, когато си взима вестник.