Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 66

Луи и Ал отведоха неохотно подчиняващите се сестра Корделия и по-възрастните й спътнички на безопасно място в коридора. Беше време да спасят Уили. Лефти бе готов за нападение. Сестра Мийв бе насочила пистолета си. Елвира дръпна силно вратата на гардероба с вика: „Рум сървиз“.

Сами стоеше до Уили с опрян в тила му пистолет.

— Марш навън всички! — изръмжа той. — Хвърли този пистолет, лейди.

Мийв се поколеба за миг, после се подчини.

— Вън! — изрева Сами.

Усеща, че е притиснат, и е отчаян, помисли си ужасено Елвира. Ще убие моя Уили. Насили се да говори спокойно.

— Пред хотела чака кола — започна тя. — В нея има два милиона долара. Вземи Уили и мен със себе си. Можеш да преброиш парите, да избягаш с колата и после да ни освободиш някъде. — Обърна се към Лефти и Мийв: — Не се опитвайте да ни спрете, иначе ще убие Уили. Изчезвайте оттук всички. — Стаи дъх и погледна похитителя на Уили, като се опитваше да изглежда уверена, докато останалите напускаха стаята.

Сами се поколеба за миг. Елвира го видя да насочва пистолета към вратата.

— Добре ще е да е там, лейди — озъби се той. — Развържи му краката.

Тя послушно клекна и заразвързва възлите на стягащите глезените на Уили въжета. Вдигна поглед, докато развързваше последния. Пистолетът все още беше насочен към вратата. Елвира си спомни как слагаше рамо под пианото на мисис О Кийф и го повдигаше, за да оправи килима. Едно, две, три. Изправи се като стрела и рамото й се заби в ръката на Сами, държаща пистолета. Той успя да дръпне спусъка, докато изпускаше оръжието. Куршумът се заби в тавана и от него се посипа и бездруго подпухналата мазилка.

Уили протегна окованите си в белезници ръце към врата на Сами и започна да го души, докато останалите не се втурнаха обратно в стаята.

Като насън Елвира наблюдаваше как Лефти, Ал и Луи освобождават Уили от белезниците и въжетата и ги използват, за да обезвредят похитителите му. Чу Мийв да набира 911 и да казва:

— Обажда се офицер Мийв О’Райли, грешка, сестра Мийв Мари. Докладвам за отвличане, опит за убийство и успешно задържане на извършителите.

Елвира усети ръцете на Уили да я прегръщат.

— Здравей, скъпа — прошепна той.

Изпълваше я такава радост, че не можеше да говори. Спогледаха се. Тя видя кървясалите му очи, наболата брада и сплесканата коса. Той огледа крещящия й грим и блузата с надпис „НЕ БЪДИ МЪРЛЯЧ“.

— Скъпа, ти си възхитителна — рече пламенно Уили. — Съжалявам, че аз на нищо не приличам.

Елвира потри лице о неговото. Напиращите в гърлото й ридания от щастие изчезнаха, когато започна да се смее.

— О, сладурче — възкликна тя, — на мен винаги ще ми приличаш на Тип О’Нийл.

4

Промяната

Телефонът звънеше, но Елвира не му обърна внимание. С Уили едва бяха успели да си разопаковат багажа, а телефонният секретар вече беше записал шест съобщения. Бяха решили, че утре ще имат достатъчно време да се свържат с външния свят.

Хубаво е да си бъдеш у дома, мислеше си щастливо тя, докато излизаше на терасата на апартамента им в Сентръл парк Саут и гледаше надолу към парка, където сега, в края на октомври, листата приличаха на ослепителна дъга от оранжево, алено, жълто и кафяво-червено.