Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 65

— Това не би ли ви убило? Май ремонтират. Изборът е богат. Или Ниагарският водопад, или новогодишна тупурдия.

Трябва да беше в 802, реши Елвира, мислейки си за мъжа на леглото, за онзи на прага, за отворената врата на банята. Сигурно пъхат Уили в гардероба, когато поръчват храна. И въпреки че беше толкова развълнувана, та сърцето й биеше като лудо под блузата, на която пишеше „НЕ БЪДИ МЪРЛЯЧ“, тя не забрави да предупреди мъжа: алкохолът ще го погуби накрая.

В коридора до бара имаше телефон. Като се надяваше, че служителят от рецепцията не я наблюдава, Елвира бързо се обади на Корделия. Завърши с думите:

— Ще ми позвънят в седем.

В седем без четвърт същата вечер посетителите в бара на „Линкълн Армс хотел“ наблюдаваха с благоговение как шест предимно възрастни монахини с традиционното дълго до земята облекло, с воали и покривала на главите влязоха във фоайето. Служителят от рецепцията скочи и заразмахва ръце да ги пропъди обратно към въртящата се врата. Елвира наблюдаваше с поднос в ръце как Мийв, определена за говорителка, го огледа укоризнено.

— Имаме разрешението на собственика да помолим за дарения по всички етажи — каза му Мийв.

— Няма такова нещо.

Гласът се снижи до шепот:

— Имаме разрешението на мистър…

Лицето на служителя пребледня.

— Вие, момчета, млъквайте и си извадете мангизите — подвикна той на посетителите в бара. — Тези сестри тук ще минат за дарения.

— Не, ще започнем отгоре — възрази Мийв.

Елвира покровителствено мина отзад, когато предвожданата от Корделия група монахини влезе в асансьора.

Отидоха право на осмия етаж и се скупчиха в коридора, където ги чакаха Лефти, Ал и Луи. Точно в седем часа Елвира почука на вратата.

— Рум сървиз — викна тя.

— Не сме поръчвали нищо — изръмжа глас отвътре.

— Някой все пак го е направил и аз трябва да си получа парите — отново викна решително.

Чу тътрене на крака. Някаква врата се тресна. Гардеробът. Скриваха Уили. После входната съвсем леко се открехна. Тони нервно й нареди:

— Остави подноса отвън. Колко?

Елвира пъхна уверено крак в процепа на вратата, а в това време най-възрастните монахини се появиха зад нея.

— Събираме дарения в името. Господне — прошепна една от тях.

Кларънс държеше слушалката в ръка.

— Какво, по дяволите, става там? — извика той.

— Ей, не можеш да говориш така на сестрите — възрази Тони и отстъпи почтително встрани, докато те влизаха покрай него в стаята.

Най-отзад вървеше сестра Мийв с ръце, мушнати в ръкавите на одеждите си. За част от секундата тя се озова зад Кларънс, измъкна дясната си ръка и долепи пистолет до слепоочието му. С ледения глас, който я беше прославил като страхотно ченге, тя прошепна:

— Не мърдай или си мъртъв.

Тони отвори уста да извика предупредително, но ударът на Лефти го изкара от съзнание. След това Лефти осигури и мълчанието на Кларънс, като с посичащ замах към врата му го запрати на пода до Тони.