Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 63

— Добре. Сами, чу го. Върви и намери тия неща.

Сами отново редеше пасианс.

— Ще пратя Тони.

Кларънс подскочи.

— Казах ти. Тоя твой тъп брат ще издрънка на първия срещнат къде отива, защо отива и на кого ще ги носи. Сега тръгвай.

Сами потръпна от тона му, спомняйки си как Тони бе тръгнал да се разхожда с колата за обира.

— Добре, Кларънс, добре — отвърна кротко. — И, слушай, след като ще излизам, к’во ще кажеш да донеса малко китайска храна, а? Може да хапнем нещо вкусно за разнообразие.

Намръщеното изражение на Кларънс моментално изчезна.

— Да, добре. Донеси и много соев сос.

Елвира остави куфара с последните изтеглени от банката пари в четири без двадесет. Времето едва щеше да й стигне да отиде бързо до Порт Оторити, да се преоблече и да се яви на работа. Докато минаваше през фоайето на „Линкълн Армс“, забеляза монахиня с потно лице и с традиционното облекло да обикаля с кошничката си един подир друг посетителите в бара. Всички хвърляха по нещо вътре. В кухнята Елвира попита Ханк за монахинята.

— О, тя ли? Да. Събира помощи за децата, които живеят наоколо. Всеки се чувства по-добре, като й хвърли един-два долара. Нещо като духовно извисяване, нали ме разбираш?

Китайската храна им дойде добре след хамбургерите. След вечеря Кларънс заповяда на Уили да отиде в тоалетната и да поправи теча. Сами го придружи. Сърцето на Уили се сви, когато Сами рече:

— Не умея да поправям, но затова пък умея да развалям, така че не се прави на много умен.

Толкова за великия ми план, помисли си Уили. Е, може би ще успея да протакам, докато не измисля нещо. Започна да остъргва с години събиралата се ръжда в основата на казанчето.

Тази вечер нямаше толкова много поръчки като миналата. Елвира предложи на Ханк да подреди всички стари ордери в кашона.

— Защо? — Ханк изглеждаше изненадан. Защо му трябваше на някого да подрежда ненужни хартийки?

Елвира придърпа надолу блузата, с която беше облечена днес. На нея пишеше „ПРЕКАРАХ НОЩТА с БЪРТ РЕЙНОЛДС“. Уили й я беше купил на шега, когато посетиха театъра на Рейнолдс във Флорида. Опита се да си придаде тайнствен вид.

— Човек никога не знае — прошепна тя.

Отговорът, изглежда, задоволи Ханк.

Скри вече прегледаните ордери под купчината, която изсипа на масата. Знаеше какво търси. Големи по обем поръчки от понеделник насам.

Сведе ги до същите четири стаи, на които се бе спряла при предишното сортиране.

В шест часа изведнъж стана натоварено. До осем и половина вече бе доставила храна в три от четирите подозрителни стаи. В две от тях играеха карти. Трябваше да признае, че никой от картоиграчите не приличаше на похитител.

От стая 802 не се обадиха да направят поръчка. Може би мъжът с ужасното главоболие и брат му бяха напуснали хотела. В полунощ обезкуражената Елвира се готвеше да си тръгне, когато Ханк измърмори:

— С теб се работи лесно. Новото момче за дневни поръчки напусна и утре ще доведат хлапето, което го замества. То обърква всичко.

Изричайки благодарствена молитва, Елвира моментално предложи да дойде и за смяната от седем до един, освен за обичайната от четири до полунощ. Реши, че все пак ще успее да изтича и до банките, които бяха обещали да осигурят парите между дванадесет и петнадесет и три часа.