Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 55

— Седни там. — После се завъртя. — Затвори тая дяволска врата — заповяда на Тони. — Това капене ме подлудява. Цяла нощ не можах да мигна.

На Уили му хрумна нещо. Опита се гласът му да прозвучи нехайно.

— Предполагам, че ще останем тук няколко дни. Ако ми донесете малко инструменти, мога да оправя теча. — Протегна се към една чашка. — Аз съм най-добрият водопроводчик, когото някога сте отвличали.

Елвира започваше да осъзнава, че е много по-лесно да внесеш пари в банката, отколкото да ги изтеглиш оттам. Когато представи наредителната си разписка в „Чеиз Манхатън“, очите на касиера се ококориха. После я помоли да отиде до кабинета на заместник-управителя.

Петнадесет минути по-късно Елвира продължаваше твърдо да настоява, че няма такова нещо, не е недоволна от обслужването. Да, сигурна е, че иска парите в брой. Да, разбира какво е потвърден чек. Накрая запита рязко:

— Парите мои ли са или не?

— Разбира се. Разбира се. — Налагало се да я помолят да попълни няколко формуляра — правителствено изискване при теглене в брой на сума над десет хиляди долара.

После трябвало да преброят парите. Очите им щяха да изскочат, когато Елвира каза, че иска петстотин стодоларови банкноти и хиляда петдесетдоларови. Това доведе до доста броене.

Беше почти пладне, когато Елвира спря едно такси, за да измине трите пресечки до апартамента си, да остави парите в чекмеджето на скрина и да потегли към „Кемикъл банк“ на Осмо авеню.

До края на деня бе успяла да изтегли само триста хиляди от двата милиона, които й бяха необходими. После седна в апартамента и се втренчи в телефона. Имаше начин да процедира и по-бързо. На сутринта щеше да се обади в останалите банки и да им каже да се подготвят за тегленето. Започвайте веднага да броите, приятелчета.

В шест и половина телефонът иззвъня. Елвира сграбчи слушалката, а на апарата се изписа телефонен номер. Познат номер. Елвира осъзна, че се обаждаше страховитата сестра Корделия.

Уили имаше седем сестри. Шест от тях бяха отишли в манастир. Седмата, сега покойница, бе майката на Браян, когото Елвира и Уили обичаха като син. Браян в момента се намираше в Лондон, иначе Елвира щеше да се обърне за помощ към него, ако си беше в Ню Йорк.

Но нямаше намерение да казва на сестра Корделия за отвличането на Уили. Корделия щеше да се свърже с Белия дом и да поиска президентът да прати армията да спаси брат й.

В гласа на Корделия звучеше леко раздразнение.

— Елвира, Уили трябваше да дойде при мен днес следобед. Едно от възрастните момичета, които посещаваме, има нужда да му се поправи тоалетната. Не е в стила му да забравя. Нека поговоря с него.

Елвира успя да се изсмее изкуствено, но дори в собствените й уши този смях прозвуча кухо като в долнопробните телевизионни шоупрограми.

— Корделия, трябва да му е изхвръкнало от ума — каза тя. — Уили е… той е… — Изведнъж я озари вдъхновение. — Уили е във Вашингтон, за да даде съвет за най-евтиния начин да се оправи водопроводната инсталация на жилищните сгради, които правителството ремонтира. Знаеш, че може да върши чудеса, когато става дума нещо да се оправи. Президентът прочел, че Уили е гений в тази област, и изпратил да го извикат.