Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 53

Усмихна се, като си спомни какво беше добавил Уили: „Също както не купуваме и зелени банани“.

Елвира преглътна гигантската буца, заседнала в гърлото й, отпи от чая и реши на сутринта да отиде първо в „Чеиз Манхатън“ на Петдесет и седма улица, после да пресече към „Кемикъл“, да повърви по Парк авеню, като започне там със „Ситибанк“, и след това да тръгне по Уолстрийт.

Цялата безкрайна нощ лежа будна, като се питаше дали Уили е добре. Ще ги накарам да ми разрешат да говоря с него всяка вечер, докато събера парите, обеща си тя. Така няма да му сторят нищо лошо, докато аз пък измисля нещо.

На зазоряване започна да се изкушава да позвъни на полицията. Но когато в седем часа стана, вече се беше отказала. Онези хора можеха да имат шпионин в сградата, който да им докладва, че в апартамента е доста оживено. Не биваше да поема никакъв риск.

Уили прекара нощта в гардероба. Разхлабиха въжетата само колкото да се протегне мъничко. Но не му дадоха одеяло или възглавница. Главата му опираше в нечия обувка. Нямаше как да я бутне настрана. В гардероба беше пълно с боклуци. От време на време задрямваше. Сънува, че вратът му е прикован в единия край на Маунт Ръшмор, точно под лика на Теди Рузвелт⁶.

Банките отваряха едва в девет. До осем и половина в пристъп на излишък от енергия Елвира бе почистила отново съвсем чистия апартамент. Спестовните книжки чакаха в голямата й чанта. Беше изровила от гардероба найлонов сак с формата на кренвирш, единствената останка на Сентръл парк Саут от дните, когато с Уили прекарваха отпуските си, ходейки на разходки с грейхаунди⁷ из Кетскилските планини⁸.

Октомврийската утрин бе студена и Елвира облече светлозелен костюм, купен по времето, когато провеждаше една от диетите си. Полата не можеше да се закопчае, но голяма безопасна игла реши проблема. Автоматично прикачи брошката слънце със скрития микрофон към ревера си.

Все още бе твърде рано да тръгне. Опита се да мисли оптимистично, че всичко ще бъде наред в мига, в който плати откупа, отново затопли чайника и пусна сутрешните новини на Си Би Ес по радиото.

За първи път заглавията й се сториха ужасно досадни. Не съдеха видни мафиоти. Нямаше интригуващи убийства. Никой не бе арестуван за злоупотреби.

Елвира отпи от чая и тъкмо се готвеше да изключи радиото, когато говорителят съобщи, че от днес нюйоркчани могат да ползват уредите си за записване телефонните номера на постъпващите обаждания в областта на код 212.

Отне й само миг да осъзнае какво означава това. После скочи на крака и се втурна към шкафа с апаратурата. Сред машинариите, които с радост бяха донесли у дома от Хамахер Шлемер, се намираше записващото устройство, което отбелязваше номерата на постъпилите обаждания. Бяха го купили, без да съзнават, че е неизползваемо в Ню Йорк.

Господи и света богородице, молеше се тя, докато разтваряше картонената кутия, изваждаше апарата и с треперещи ръце го слагаше на мястото на телефонния секретар в спалнята. Дано държат Уили в Ню Йорк. Дано се обадят от мястото, където го крият.