Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 52

Уили бързо прецени Тони и Сами. Не бяха от най-умните. Би могъл някак си да ги изпързаля. Когато обаче се появи Кларънс, обявявайки, че е предупредил Елвира да остави у портиера впечатлението, че всичко е наред, Уили за първи път се уплаши истински. Кларънс му напомняше за Нътси, един тип, когото бе познавал като дете.

Нътси имаше навика да стреля с въздушна пушка по птичите гнезда.

Беше очевидно, че Кларънс е шефът. Той позвъни на Елвира и разговаря с нея за откупа. Той взе решението да позволи на Уили да се обади.

— Сега — рече Кларънс — заключете го отново в гардероба.

— Ей, чакайте малко — възпротиви се Уили. — Умирам от глад.

— Ще поръчаме хамбургери и пържени картофи — обеща Сами, докато завързваше устата му. — Ще ти дадем да плюскаш.

Сами стегна последователно стъпалата и краката на Уили в спирала от въже и възли и го набута в тесния гардероб. Вратата не прилягаше добре към рамката и Уили чуваше приглушения разговор.

— Два милиона долара означава, че тя трябва да отиде в двадесет банки. Прекалено е умна, за да остави повече от сто бона в която и да било от тях. Всичко е пресметнато. Като се имат предвид формулярите, които трябва да попълни, и времето, което ще е нужно на банката, за да осигури сумата, ще са й необходими три-четири дни, докато ги получи.

— Не повече от четири дни — отсече Кларънс. — Ще имаме парите до петък вечерта. Ще й кажем, че трябва да ги преброим и тогава може да си получи Уили. — Засмя се. — После ще й изпратим карта, на която ще отбележим с „х“ в коя част на Хъдзън да започне да търси.

Елвира прекара часове в креслото на Уили, като гледаше невиждащо сенките, които късното следобедно слънце хвърляше в Сентръл парк. И последните лъчи изчезнаха. Пресегна се да включи лампата и бавно се изправи. Нямаше смисъл да си спомня за всички хубави неща, които бяха преживели с Уили през тези четиридесет години, нито пък че точно тази сутрин бяха преглеждали брошури, обмисляйки дали да предприемат пътуване с камили през Индия, или да отидат на сафари в Западна Африка.

Ще си го върна, реши тя, и челюстта й се стегна малко по-агресивно. Първо трябваше да си приготви чаша чай. След това — да извади всички спестовни книжки и да направи план как да тегли в брой.

Банките бяха разположени из Манхатън и Куинс. Във всяка една бяха внесли по сто хиляди долара, които, разбира се, трупаха лихви — тях те теглеха в края на годината и използваха за откриването на нова сметка.

„Няма да се хванем на обещания за удвояване на парите“ — бяха решили. В банката. На сигурно. За определен срок. Когато някакъв човек се бе опитал да ги придума да купят нулеви облигации с падеж след десет или петнадесет години, Елвира бе отговорила: „На нашата възраст не е много умно да купуваме неща, които носят печалба след десет години“.