Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 50
Мери Хигинс Кларк
Две седмици по-късно Елвира си правеше косата при Луис Винсент в салона зад ъгъла на улицата, където беше апартаментът им в Сентръл парк Саут.
— Откакто е излъчено предаването, получих толкова много писма — похвали се тя на Луис. — Знаеш ли, получих едно дори от президента! Поздравява ни за мъдрото водене на финансите. Казва, че сме идеален пример за либерален консерватизъм. Ще ми се да ни беше поканил на някоя вечеря в Белия дом. Винаги съм мечтала да отида на такава вечеря. Е, и това може да стане един ден.
— Ти само имай грижата аз да ти направя косата — напомни й Луис, докато доизкусуряваше прическата на Елвира. — Ще си правиш ли маникюр?
По-късно Елвира разбра, че е трябвало да обърне внимание на странното чувство, което я подтикваше да се върне в апартамента. Щеше да хване Уили, преди да забърза към колата с онези мъже.
Така или иначе, когато портиерът я видя половин час по-късно, по лицето му се разля усмивка на облекчение.
— Мисис Миън, сигурно е станала грешка. Съпругът ви беше толкова разтревожен.
Елвира слушаше невярващо, докато Хосе й разправяше, че Уили излязъл тичешком от асансьора с обляно в сълзи лице. Извикал, че Елвира получила инфаркт под каската и била закарана в болницата „Рузвелт“.
— Отвън чакаше някакъв мъж с черен кадилак — обясняваше Хосе. — Приближи до входа, щом отворих вратата. Докторът изпратил личния си автомобил за мистър Миън.
— Звучи странно — измърмори бавно Елвира. — Веднага ще отида в болницата.
— Ще ви извикам такси — предложи портиерът. В този момент телефонът му иззвъня. Той го вдигна с извинителна усмивка. — Сентръл парк Саут, номер двеста и единадесет. — Слуша известно време, после рече с озадачен вид: — За вас е, мисис Миън.
— За мен?
Елвира грабна слушалката и със свито сърце чу шепнещ глас да й казва:
— Елвира, слушай внимателно. Ще обясниш на портиера, че със съпруга ти всичко е наред. Че е станало недоразумение и имате среща по-късно. После се качи горе в апартамента и чакай инструкции.
Бяха отвлекли Уили. Елвира го знаеше. О, господи, помисли си тя.
— Добре — успя да отговори. — Предайте на Уили, че ще се видим след час.
— Ти си много умна жена, мисис Миън — прошепна гласът.
Чу прещракване. Обърна се към Хосе.
— Станала е грешка, разбира се. Горкият Уили. — Опита да се засмее: — Ъх-ха-ха.
Хосе се усмихна щастливо.
— В Порто Рико нито веднъж не съм чул някой доктор да си е изпратил колата.
Апартаментът, който беше на тридесет и четвъртия етаж, гледаше към Сентръл парк. Обикновено в мига, в който отвореше вратата, Елвира се усмихваше. Апартаментът беше толкова хубав, а можеше да й се вярва, щом го твърдеше, защото тя имаше усет за мебелировката. Всичките години, през които беше чистила домовете на други хора, бяха за нея нещо като курс по вътрешна архитектура. Бяха купили апартамента обзаведен — бели тапицерии, бели килими, бели лампи, бели маси, всичко в бяло. Два месеца по-късно Елвира се чувстваше така, сякаш живееше в шише с белина. Подари всичките мебели на племенника на Уили и тръгна да пазарува.