Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 4

Тъкмо бяха спрели на тридесет и четвъртия етаж, когато Елвира си спомни пикантните клюки за Ръмзън. Той беше известен с това, че очите му шареха, докато способността на съпругата му да не забелязва кръшканията му й беше извоювала прозвището Добронамерената Вики. Несъмнено идеална двойка, помисли си Елвира.

— Мистър Ръмзън — рече Елвира, — племенникът на Уили, Браян Маккормак, е прекрасен драматург. Току-що завърши втората си пиеса. Много би ми се искало да я прочетете.

По лицето на Ръмзън се изписа раздразнение.

— Служебният ми телефон е в указателя — отвърна той.

— Първата пиеса на Браян в момента се играе на Бродуей — настоя Елвира. — Един от критиците го нарече новия Нийл Саймън.

— Хайде, скъпа — подкани я Уили. — Задържаш хората.

Неочаквано леденото изражение изчезна от лицето на Виктория Ръмзън.

— Мили — рече тя, — чувала съм за Браян Маккормак. Защо не прочетеш пиесата тук? В офиса ти просто ще потъне. Мисис Миън, изпратете я в апартамента ни.

— Много любезно от ваша страна, Виктория — отвърна сърдечно Елвира. — Ще я получите утре.

Докато вървяха от асансьора към апартамента си, Уили попита:

— Скъпа, не мислиш ли, че беше малко прекалено напориста?

— Съвсем не — отвърна Елвира. — Който рискува, печели. Бих направила всичко, за да подпомогна кариерата на Браян.

От апартамента им се разкриваше главозамайваща гледка към Сентръл парк. Винаги когато влезеше в него, Елвира си спомняше, че до не толкова отдавна бе смятала къщата на мисис Честър Лолъп в Литъл Нек, която почистваше в четвъртък, за малък палат. Божичко, очите й наистина се бяха отворили през последните няколко години!

Бяха купили апартамента напълно обзаведен от някакъв брокер, който след това бе осъден за измами. Току-що го бил обзавел дизайнер по интериора, по когото — беше ги уверил брокерът — били полудели в Манхатън. В момента Елвира имаше сериозни вътрешни съмнения за чия точно лудост ставаше дума. Дневната, трапезарията и кухнята бяха изцяло бели. Имаше ниски бели дивани — твърде неудобни, — дебели бели килими, по които си личеше всяко петънце, бели лавици и шкафчета, бял мрамор и бели домакински уреди, напомнящи й за всички вани, мивки и тоалетни, които някога се бе опитвала да почисти от мръсотията.

А тази вечер забеляза и нещо ново — голям, надраскан с печатни букви надпис, залепен за водещата към терасата врата. Елвира се запъти натам да го прочете.

„Проверката на сградата установи, че това е един от малкото апартаменти, в които има сериозни архитектурни слабости в парапета и подпорите на терасата. Терасата ви е годна за нормална употреба, но не се облягайте на парапета и не разрешавайте на други да го правят. Ремонтът ще бъде извършен във възможно най-кратък срок.“

След като се запозна мълчаливо с текста на бележката, тя я прочете на глас и на Уили, а после сви рамене.

— Е, със сигурност имам достатъчно акъл, за да не се облягам на който и да било парапет, независимо дали е безопасен или не.

Уили се усмихна смутено. Той изпитваше глупав страх от височините и никога, не излизаше на терасата. Както беше казал, когато купиха апартамента: „Ти обичаш терасите, аз пък обичам terra firma³“.