Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 5

Уили отиде в кухнята да сложи чайника. Елвира отвори вратата на терасата и излезе навън. Знойният въздух я удари като гореща вълна по лицето, но това не я притесни. Обичаше да стои така и да гледа към парка, към празничния блясък на украсените дървета около „Таверната“ на Грийн, както и ивиците светлина от фаровете на колите и мяркащите се като призраци в далечината карети.

О, хубаво е да се завърнеш! — помисли си отново тя, докато влизаше и оглеждаше дневната с набито око, за да прецени доколко си беше свършила работата идващата всяка седмица чистачка, която би трябвало да е била тук вчера. Учуди се, като видя размазани отпечатъци от пръсти по стъклената масичка за коктейли. Автоматично извади носна кърпа и енергично ги избърса. После забеляза, че шнурът за завесата до вратата на терасата липсва. Надявам се да не се е озовал в прахосмукачката, помисли си тя. Аз поне бях добра чистачка. После си спомни какво беше казала стюардесата на британските авиолинии: добра „байка“, каквото и да означаваше това.

— Ей, Елвира — извика Уили. — Браян оставил ли е бележка? Струва ми се, че е очаквал някого.

Браян, племенникът на Уили, беше единственото дете на най-голямата му сестра, Медълин.

Шест от седемте сестри на Уили бяха отишли в манастир. Медълин се беше омъжила на около четиридесетгодишна възраст и бе родила Браян, който коренно промени живота й. В момента той беше на двадесет и шест. Израснал в Небраска, Браян пишеше пиеси за тамошен репертоарен театър и бе дошъл в Ню Йорк едва след смъртта на Медълин преди две години. Всички неосъществени майчински инстинкти на Елвира бяха отприщени от Браян с неговото слабо напрегнато лице, непокорна пясъчноруса коса и срамежлива усмивка. Тя често казваше на Уили:

— Дори да го бях носила девет месеца в себе си, не бих могла да го обичам повече.

Когато заминаваха за Англия през юни, Браян завършваше първия вариант на новата си пиеса и с радост прие предложения му ключ за апартамента в Сентръл парк Саут.

— Много по-лесно ще ми е да пиша там, отколкото в моята квартира — бе отбелязал с благодарност. Живееше в сграда без асансьор в Ийст Вилидж в съседство с многолюдни шумни семейства.

Елвира влезе в кухнята. Вдигна вежди. На сребърен поднос имаше бутилка шампанско в съд за изстудяване, сега наполовина пълен с вода, и две празни чаши. Шампанското им беше подарено от агента по недвижими имоти, осъществил продажбата на апартамента. Той няколко пъти беше повторил, че това шампанско струва сто долара бутилката и точно тази марка предпочита да пие самата английска кралица.

Уили имаше обезпокоен вид.

— Това е ужасно скъпо нещо, нали? Не е възможно Браян да се е обслужил сам, без да попита. Нещо странно има тук.

Елвира отвори уста да го успокой, после я затвори. Уили беше прав. Наистина имаше нещо странно и интуицията й подсказа, че ги очакват неприятности.

На вратата се позвъни. Портиерът се извини и внесе багажа им.