Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 2

Елвира приглади червеникавокестенявата си коса, наскоро боядисана и фризирана от Дейл в Лондон. Дейл се бе изненадал да чуе, че тя наближава шестдесетте.

— Шегувате се — беше възкликнал той. Тя знаеше, че подобни комплименти обикновено са напълно кухи, но въпреки това приятно галеха ухото й.

Да, мислеше си Елвира, докато гледаше към града долу, животът се бе оказал щедър към нея и Уили. Освен че им беше дало възможността да пътуват по света и да си позволят всичко, за което човек би могъл да мечтае, новопридобитото им богатство също така бе отворило пред тях нови врати и неочаквани възможности, като например сътрудничеството й в един от най-големите вестници в града — „Ню Йорк Глоуб“. Всичко започна, когато репортер на „Глоуб“ разговаря с нея и с Уили във връзка с печалбата им от лотарията. Елвира му бе признала отдавнашната си мечта да посети елегантния курорт Сайпръс Пойнт Спа и че очаква с нетърпение не само да я осъществи, но и да има възможността да попадне сред всички онези знаменитости, за които толкова обичаше да чете.

Репортерът очевидно бе забелязал в Елвира някаква своеобразна дарба да надушва новината, както и упоритостта да я преследва докрай, така че я убеди да му сътрудничи във вестника. Помоли я да си отваря очите и ушите и да помисли върху идеята да напише статия за преживяванията си в елегантния курорт на минералните бани. А за да я улесни в процеса на събиране на новини и впечатления, той й даде нещо като брошка във формата на слънце, в която всъщност беше вграден миниатюрен касетофон. Така щеше да може да записва впечатленията си, докато още са свежи, както и да запечата на лента частици от разговорите на хората, с които гореше от нетърпение да се срещне.

Резултатите се бяха оказали много по-драматични, отколкото и тя, и репортерът бяха очаквали. На минералните бани Елвира бе записала човек, готвещ се да я убие, бе подготвила покушение над живота си, защото се беше опитала да открие виновника за извършеното там убийство. Благодарение на детективските си способности и на удобния за носене касетофон Елвира не само беше помогнала за разкриването на престъплението, но беше сложила и началото на една съвсем нова и неочаквана кариера за себе си — тази на журналист и детектив любител.

Сега, докато седеше сгушена в седалката и си припомняше последното пътуване, тя докосваше с пръсти брошката слънце — малко или повече постоянно украшение към всеки тоалет, който обличаше — и си мислеше колко разочарован щеше да е репортерът.

— Прекрасно пътешествие направихме — каза тя на Уили, — но няма нито едно приключение, за което бих могла да пиша. Най-вълнуващото преживяване за цялото пътуване беше, когато кралицата се отби на чай в „Стафърд хотел“, а котката на управителя нападна ирландските й кучета.

— Е, аз пък съм доволен, че ваканцията ни се оказа спокойна и приятна — отвърна Уили. — Не бих могъл да понеса отново да рискуваш да те убият, докато разследваш разни престъпления.