Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 21

Тя продума, възмутена от собствения си страх:

— Впрочем няма никаква опасност, защото при нападение можем да напуснем вилата през градината и планината.

— Ами италианските певци? — каза той. — Не мислите ли, че наблюдават вратата на градината? Всеки опит за бягство оттам е невъзможен.

— Това са само двама мъже.

— Да, но въоръжени и скрити в мрака.

— Следователно, ако има нападение, те ще влязат, защото вратата на градината дори не е затворена.

— Тя не трябва да бъде затворена — каза Елен Рок.

Те говореха тихо, надвесени над парапета сред листата на бръшляна. Сякаш някакви сенки преминаха през тъмнината. Шумове нарушаваха тишината.

— Приближават се, нали? — каза Натали.

— Да… да… виждам ги… имат две лодки.

— Да — каза Натали, — и аз ги виждам… вдигнаха веслата… лодките се движат една след друга. Виждам ги. Отгатвам ги…

Тя млъкна внезапно.

На хълма, от другата страна на вилата, се чу изсвирване.

ПЕТА ГЛАВА

Нападението

Пренесен над морето, повторен от ехото, сигналът отекна като най-злокобен боен вик. Барон Елен Рок обясни спокойно:

— Това е първият. След пет минути ще има втори сигнал. Тогава ще вдигнат стълбите си.

Тя повтаряше машинално думите:

— Ще вдигнат стълбите. Ще има второ изсвирване. Елен Рок я попита:

— Не ви е страх, нали?

— О, не — отвърна тя, свивайки юмруци.

Лъжеше. Потайният страх се проливаше в нея през всичките пори на кожата й и в същото време тя се възмущаваше от този чужденец, принуждаващ я да се подлага на изпитание, което можеше да бъде избягнато. Вее пак тя повтори почти ядосано:

— Но не, не ме е страх!

— Нали? — каза Елен Рок. — Хубаво нещо е това нападение, и колко възхитително е чувството за опасност! В продължение на векове съществата по това крайбрежие са живели в подобно злокобно очакване. Бягащата нощ ще им донесе ли нещастие? Пиратите ще ги нападнат ли? Дали ще има мъчения, грабежи? Ах, да преоткриеш днес подобни преживявания, при тази цивилизация!… Да знаеш, че в мрака те дебнат диви зверове… и да се защитаваш! Между тях и вас няма друга преграда освен мен самия!

Те леко се отдръпнаха. Стояха нрави един до друг. Трепереща, Натали промълви:

— Ние бихме могли да им се покажем…

— Нашите два силуета няма да ги спрат… Разберете добре, че те трябва да са се свързали със съучастниците си, италианските певци, и знаят, че сте тук сама и без прислуга…

— Да, те вярват, че съм сама… и идват… Ох, чувате ли?

— Да — каза той, — това е стържене на лодка по чакъла… Един от тях току-що скочи… Те са само на четиридесет метра от нас.

— Колко ужасно! — изстена тя.

Той се обърна към нея и се опита да я различи в тъмнината.

— Гласът ви леко трепери. Ако сте неспокойна, ако сърцето ви бие по-силно, можете да ми го кажете искрено.

— Това е женско сърце… то бие много силно… и тогава, нали?…

Тя се олюля. Наложи се той да я подкрепи за миг и тъй като тя веднага се изправи, мъжът се извини:

— Ох, извинете ме. Мислех само за собственото си удоволствие и забравих, че нервите на жените не бива много да се напрягат… Впрочем часът настъпи и тези вагабонти няма да ни изпуснат, ако им се оставим да ни изненадат.