Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 23

Той беше завързал бяла салфетка и червен парцал на края на една тояга, която размаха над огъня и после поби на парапета.

— Знамето на победата! Бягайте, маври и кастилци! Една кибритена клечка е достатъчна да прогони дивия звяр, една песен — да отблъсне нещастието!

Той биеше камбаната триумфално и забързано, като продължаваше:

— Край! Варварите си отиват! Ненужно е да чувате шума на греблата им! Те бягат само от един, мъж, а кралицата е спасена.

Кралицата, както той я наричаше, стоеше права, неподвижна, без сянка на страх да помрачи мислите й.

Този необикновен човек, който сякаш играеше театрална сцена — в такава степен запазваше непосредствеността си и толкова се забавляваше от собствения си ентусиазъм — и изглеждаше като защитник, срещу който и най-лошите заплахи се разбиваха.

Врагът бягаше. Тя беше сигурна в това само защото Елен Рок го беше казал. Освен това на съседния хълм гласът на италианската певица тихо се извиси. Звънът на китарата се отдалечи.

— Това е сигнал за оттегляне… Бихме могли да се завтечем след това трио. Но е рисковано, а имаме да вършим по-важни неща.

Те се заслушаха за момент в песента, донасяна с полъхванията на бриза. Отгласите утихваха. Нашествието на пиратите, изкачването, близкото нахлуване на дивите зверове — това бяха лоши спомени, прогонени от действителността! Тогава Елен Рок положи леко длан върху ръката на младото момиче и го поведе към къщата.

— Обещах ви да си отида веднага щом премине опасността, и тъй като не можете да останете тук сама, защо не ме придружите?

— Да ви придружа ли?

— Трябва да преследваме пиратите без минута почивка, докато не сме им изгубили следите.

Минавайки през вестибюла, той взе едно наметало, с което покри раменете й. Тя се оставяше Да я водят. След силния шок на мъчителното очакване беше замаяна и неспособна на съпротива. Впрочем той говореше с толкова почтителен глас, че тя не можеше да се усъмни, че има капан в молбата му или че не действа по уважителни причини. Той беше дошъл да я спаси, беше я спасил и продължаваше делото си. Тя дълбоко в себе ей чувстваше лоялността на този мъж.

Той отвори вратата на градината. Малко по-далеч вдясно се очертаваше скалистата пътека, която Натали често беше използвала и която слизаше до морето със стръмни завои. Елен Рок осветяваше пътя с електрически фенер, разпръсващ светлина пред краката на младото момиче сякаш беше разгърнат килим.

Долу, закотвен до един подмол, се люшкаше моторна лодка.

— Ето „Живо сребро“ — каза Елен Рок… — Един добър бегач, с чиято помощ осъществих добри експедиции. Бъдете моя пътничка, госпожице.

Тъй като тя се колебаеше, той настоя:

— Заклевам ви. Делото, което предприемам, ви засяга и вас самата, защото става въпрос да узнаете от кого сте била нападната. Какво е идвал да търси тук? Нямаше нито пари, нито бижута, а тези разбойници не действат слепешком. Тогава какво?… Целият ви живот от днес нататък ще бъде доминиран от ужасната заплаха, която Жерико насочва срещу вас, А това е прекрасен Противник, когото искам да демаскирам и да стисна за гърлото. Не понасям този вид чудовища.