Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 16

— Не вярвам наистина — каза Елен Рок. — Но винаги трябва да се предвижда най-лошото.

— Нали? — каза Максим, който търсеше повод да се пошегува, за да си възвърне малко смелостта. — Ето защо предложих средства за защита. Виждате, Натали, че бях нрав и че врящият катран и аркебузите може би няма да бъдат излишни.

— А! — рече Елен Рок. — Вие сте имал някакво предчувствие ли, господине?

— Ами, разбира се — заяви Максим, — опасявам се от Жерико. Извън съмнение е, че той действа но крайбрежието и това, което сте чул тази сутрин, го потвърждава. Освен това и този инцидент с италианските певци… Ах, каква непредпазливост, Натали!

Елен Рок се учуди и попита.

— Какви певци?

— Една скитаща трупа, която г-ца Манолсен покани да влезе преди малко в градината… Виждате ли някакви улики в това?

Настъпи мълчание. После Елен Рок промърмори:

— Моите испанци от градината говореха за някакви италиански певци, които трябвало да минат близо до вилата.

— А? Какво говорите? — каза Максим.

Елен Рок уточни:

— Те говореха за една жена и двама мъже.

— Една жена и двама мъже, точно така — промълви Максим.

Той рухна на един фотьойл. Натали беше леко бледа.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Изсвирването

Слабостта на Максим трая само един миг. Той почувства веднага необходимостта да вземе героично решение, което в конкретния случай се състоеше в търсене на помощ.

— Обществените сили съществуват, за да ни защитават — формулира точно мисълта си.

— Полският пазач например — каза Натали, която се беше съвзела веднага и се забавляваше от объркването на Максим. — Не, но полицията! Ще взема колата и от Кан ще доведа дузина полицаи…

— Би било смешно. Не бива да се обезпокояват дузина полицаи, защото някой го е страх от нападение на пирати над вила, в която се намират двама слуги и вие, Максим.

— Независимо от това трябва да се действа — извика той. — Не можем да стоим така! Ще предупредя съседите.

— Няма такива.

— Ще намеря. И след това ще събера минувачите.

— Няма такива.

— Ще докарам! Вярвате ли, че ще се оставя да ме заколят като овен? Но каква е тази страна, по дяволите! Човек не може да живее във вила, обсадена от пирати.

Той се отдалечи на бегом към градината.

Елен Рок и Натали останаха сами. Мракът идваше да замени деня. На хоризонта светлото небе беше прорязано от дълги, червени и неподвижни облаци. Синевата на морето придобиваше тъмен оттенък.

Натали наблюдаваше барон Елен Рок така, както се наблюдава някой, от когото се очакват думи и дела, и тя, която имаше навика да се самоанализира, се учудваше от неговото състояние на духа.

Той се разхождаше тихо по терасата дълги и бавни крачки, с вид на човек, който знае какво прави въпреки някои разсеяни жестове. Той запали цигара, веднага я хвърли, запали нова, която незабавно запрати при другата до парапета. После, след като погледна часовника си, спря и каза, сякаш нравеше заключение от мислите си:

— В цялата тази работа има съвпадения, от които би било абсурдно да се безпокоим, но които не бива да пренебрегваме. Имате ли намерение да останете, госпожице?

Тя отвърна:

— Защо да напускам? Заради тази неясна заплаха ли?…