Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 15

— Достатъчно, за да разбера, че тези лица са членове на банда, която трябва тази вечер да ограби една крайбрежна вила.

Максим заяви категорично:

— Бандата на Жерико, без съмнение!

— Бих се съгласил с удоволствие, макар че не съм доловил нищо категорично по този повод. Но в осем и половина те трябва да се съберат в подножието на споменатата вила, която, изглежда, се вижда от морето и е на върха на стръмен бряг. Едно изсвирване, подадено в този точен час от близък хълм, ще ги предупреди, че всичко е наред. Пет минути по-късно ще има второ изсвирване. Тогава ще започне атаката.

— И това е всичко? — присмя се Форвил.

— Точно така. За нещастие тези двама здравеняци — изчезнаха и можах единствено да науча, че двама мъже с подобно на тяхното описание са взели влака за Кан и по този начин се доближават до. Естерел, където по време на моите разходки забелязах специфичното разположение на вила „Мирадор“. Дали не искат да оберат тази вила? За всеки случай взех моторния си катер и ето ме тук.

— Наистина, наистина — провикна се Максим, — „Мирадор“ е целта на тяхната експедиция. Не може да се отрече толкова очевидно нещо.

Натали и сестрите Годуен мълчаха. Форвил продължи да се подиграва.

— Види ми се смътно като данни, и е напълно възможно…

— Страховете ми да са напразни — каза Елен Рок. — Такова е моето мнение. Но все пак, поради прекалена предпазливост пожелах да дойда и да си дам сметка дали този отвесен бряг може да бъде изкачен при нужда. Трудно е, но както сами виждате, възможно.

Той взе отново фуражката си, поклони се и като човек, изпълнил задачата си, се отправи към парапета.

— Но нали не си отивате, господине? — каза Натали.

— Бога ми, госпожице…

— И по същия път ли?

— Лодката ми е съвсем наблизо оттук и…

— Моля ви, има друга пътека, и ние с Максим ще ви изпратим…

Докторът предложи:

— Ако съществува и най-малка опасност за вас, Натали, ние с Форвил бихме могли да тръгнем и утре.

— Действително — каза Форвил, — но би било детинско да се взема тази история на сериозно.

Двете сестри настояха:

— Не ви ли е страх, Натали?

— Страх от какво? — извика тя през смях. — Но вие сте невъзможни. Побързайте. Слънцето вече залязва.

Форвил погледна барон Елен Рок. Този човек му беше силно антипатичен. Той се опита да придърпа Натали настрана и да я предупреди. Но тя не се хвана на уловката му и ги подтикна всички към градината, където колата на Форвил ги очакваше.

— Жанин, да пратя да ви вземат и двете утре сутринта, нали? Кога ще се видим пак, Форвил? Ще бъда в Париж след петнадесет дни.

— Ще ме намерите там — каза Форвил. Тя целуна доктора.

— А вие, скъпи докторе?

— О, аз — отвърна той — няма да бъда там преди шест или седем седмици. Имам поредица от конференции в Германия и в Швеция.

Тя живо ги подкани да тръгват. Бързаше да се върне на терасата.

Там двамата мъже разговаряха близо до парапета. Видя се колата да се отдалечава вдясно по притиснатия от стръмни склонове път.

— Значи, господине — говореше не без известно безпокойство Максим Дютийол, — вие твърдите, че няма и сянка от опасност?