Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 14

— С времето. Наблюдавано е след дълги години възстановяване на знанията, за които е имало научното право да се считат за загубени вследствие на мозъчни наранявания.

— Но цялостното забравяне на миналото от нараняване може ли да се съвмести с целостта на интелигентността?

— Защо не? Наблюдават се необясними прояви на злото. Един ранен оздравява, като забравя само един от многото езици, които е говорил. Затрудненията на говора на друг се ограничават само до няколко думи от речника му. Без да се усъмнява в грешката си, възстановеното същество заменя липсващите му термини с други термини със съвсем различно значение.

— А моят случай, докторе?

— Вашият случай, скъпи господине, ми се струва, че е от класа на ретроградните амнезии, така се нарича пълната забрава на това, което е било преди произшествието. Нищо не пречи да се счита, че някакво насилие може да отреже измежду мозъчните гънки именно тази, отнасяща се до миналото, като остави непокътнати всички останали сили, скрити в мозъка.

— Но тогава как ще се излекувам?

— Трудно е да се уточни. Но предполагам, че в един или друг ден ще получите нов удар…

— Благодаря ви!

— Говоря за морален удар. Утре, след месец, след година, случайността с някаква сила от емоционален характер може да насочи тока през безжизнените клетки, така както слаб експериментален удар възстановява тиктакането на спрял часовник. И тогава ще узнаем, че сте получил само сътресение.

— Хайде! — пошегува се Елен Рок. — Да се надяваме, че съм само със сътресение, а не съм контузен.

— Убеден съм в това — каза докторът. — Обстоятелствата внезапно ще ви изправят срещу вас самия и ще ви научат изведнъж кой сте бил. Тогава цялото ви минало ще изскочи от сянката. Бих разгледал дори и хипотезата, в случай че бъдете отведен на местата от вашето детство. Емоциите от миналото постепенно ще излизат на бял свят и, чудото неминуемо ще се осъществи.

В това време Форвил беше докарал колата си. Анриет и Жанин го помолиха да ги откара до Сен Рафаел при родителите им, където Натали щеше да прати да ги търсят на другия ден. Но Натали настоя отново:

— Барон Елен Рок, дължите ми третия отговор.

— Чакам, госпожице.

— Защо дойдохте тук? Това е доста любезна визита, чийто мотив обаче ни е неизвестен.

— Правилно, госпожице, не дойдох да говоря за себе си, както го сторих с благосклонност, нито да върна на госпожица Жанин кораловата огърлица, която открих закачена на един храст, послужил ми при изкачването до тази тераса, нито да спася госпожица Анриет от ухапване на несъществуваща пчела, нито да отгатна, че в джоба на г-н Форвил се намира снимката, която почти пред мен му връчи красивата дама, съпровождаща го в театъра. Но все пак… Позволявате ли да обясня? Само няколко думи…

Отново всички го обградиха.

— Тази сутрин бях отишъл да се поразходя до Ница с моторния си катер. Бях седнал в градската градина, когато чух от другата страна на храста, който ме прикриваше, двама испанци от простолюдието, може би матроси, да си говорят на тих глас. Имам остър слух…

— И говорите испански? — учуди се Максим.