Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 13

— Това трябва да е много мъчително.

— Най-вече е смешно.

— Смешно ли?

— Да, това крие един комичен елемент, на който аз пръв се смея. Някой разказа историята за човека, който изгубил сянката си. Но помислете си за човека, който е загубил миналото си и тича след него, сякаш гони избягалото си куче. И понякога това също е приятно. Разбира се, да не си обременен от спомени! Да търсиш себе си! Да бъдеш сам за себе си обект на неизчерпаемо любопитство! Кой съм аз?

— Французин във всеки случай, ако се съди по произношението ви.

— Първите дни си мислех същото. Но като чух един англичанин, разговорих се с него и той си помисли, че съм англичанин. По същия начин са ме смятали за германец или италианец.

— Но все пак вие имате някаква представа какво сте бил, като изхождате от настоящите си вкусове и инстинкти?

— Представа да, но е толкова странна и разнообразна, така объркана и противоречива! В мен е един хаос от идеи! Времето ми минава в подреждането и класирането им, с надеждата да открия изгубения порядък — това вдясно, това вляво. Напразно. Не мога повече да се оправям в моето царство. Всичките ми поданици тичат като луди и аз се питам дали този тук е мой, дали онзи там ми принадлежи. Каква бъркотия!

— Но все пак нещо доминира?

— Не зная. Имам чувството, че съм бойно поле, на което кръвожадни войски, дошли от миналото, се бият яростно. Това са моите предци, които се борят и които са в основата на кризите ми на горделивост и на гняв, на развихрянето на тези инстинкти, които ме ужасяват, или напротив — в поривите ми на добрина, в безкрайната нужда да се представям добре и да нападам всичко, което е несправедливо, мъчително, лошо, подозрително. Посред всичко това, кой съм аз самият?

— Все още неразрешима загадка — каза доктор Шапро, който погледна часовника си и стана, сякаш часът на тръгване приближаваше. — Травмата, чиято жертва сте станал, може наистина да е разстроила вашата индивидуалност до такава степен, че човечецът, който сте бил преди това, да се е превърнал в беглец от ада, или някогашният демон да се е трансформирал в свети Франциск д’Асизи.

Елен Рок избухна в смях.

— Ангел или демон ли? Ето две перспективи, които никак не ме привличат. Но да говорим сериозно. Според вас, докторе, как ще се спася от това?

— С лечение, иска ли питане?

— — Какво, да не би спомените да израстват като растения?

— Всичко зависи от силата на преживения шок. Ако е имало само мозъчно сътресение, т.е. обикновено раздрусване на молекулярното вещество — и това сътресение от електрически, колоиден или знам ли от какъв вид е било дълбоко в материята, обгръщаща клетките, или в самите клетки — в такъв случай израстването на спомените, както вие се изразявате, е възможно. Но при условие на истинска контузия нещата са по-сериозни.

— Защо? — попита Елен Рок.

— Защото причинените наранявания правят трайна загубата на способностите, наблюдавана след произшествието. Й това е естествено, защото самите клетки са разрушени.

— И как може да се постави диагнозата?