Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 11

Всичко това образуваше величествено цяло. Що се отнася до впечатлението на дуелист, на грубиян, този персонаж го оправдаваше с властния си вид и с гордостта, присъща на водач. Силуетът му смайваше с елегантността и с изтънчеността си, както и с тая сила, която създаваше впечатлението, че може да понесе всичко, без да се огъне — броня, шлем, прекрасен меч.

Натали весело му протегна ръка.

— Както и да е, барон Елен Рок, тъй като се отзовахте на повика ми, бъдете добре дошъл. Ние тъкмо говорехме за вас и бяхме очаровани от това, което докторът ни разказваше…

— Доктор Шапро — каза той, — изключителен приятел на моя приятел Верлаж и автор на толкова интересната книга със заглавие „Психоанализа“.

Той поздрави подред сестрите Годуен и Максим.

— Госпожица Анриет, нали? Госпожица Жанин?… Господин Дютийол?

Изненадата отново се появи.

— Нима познавате всички? — каза Натали.

— Не. Но си спомням… или отгатвам. Това е дарба, която се придобива с малко навици.

— Наистина ни бяха казали, че сте магьосник! — извика Жанин Годуен.

— Когато се налага, госпожице. Това влиза в малките ми таланти за пред обществото.

Младото момиче плесна C ръце.

— Магьосник! Господи, колко е интересно! Тогава ще можете да ми върнете кораловата огърлица, която загубих завчера на тази тераса?

— Нищо по-лесно, госпожице.

— Дайте я.

— Заповядайте.

И той измъкна от джоба си кораловата огърлица.

— Ах! — извика Жанин засрамена.

— Ами аз? Ами аз? Направете бързо едно чудо, моля ви, господине.

Елен Рок направи бърз жест, сякаш да сграбчи нещо върху китката на младото момиче, нещо, което смачка между пръстите си и хвърли надалеч.

— Какво е това? — попита леко обезпокоена тя.

— Пчела, тъкмо навреме я хванах.

— Дявол да го вземе! — извика Максим. — Какъв поглед! И твърдят, че сте изключително силен! Атлет…

— О, въпрос на тренировки — отвърна Елен Рок. Той взе колода карти от масата и я разкъса на две.

— Господи! — промълви смаяният Максим.

Всичко това стана много бързо, като Елен Рок изглеждаше така, сякаш се развличаше, забавлявайки Натали.

— А вие, Форвил — каза тя, — няма ли да разпитате барон Елен Рок?

Форвил, който дотогава беше стоял настрана, сви леко рамене и каза с подигравателен тон, примесен с враждебност:

— Виждам, че господинът притежава всички качества, които ни бяха изброени…

— Акробат, илюзионист… — прекъсна го Елен Рок.

— Не уточнявам — каза Форвил. — Но ако господинът случайно притежава способността да гледа в душата на човека, би ли могъл да прочете нещо в мен?

— Естествено — заяви Елен Рок.

— Тогава към кого са насочени мислите ми?

— Към една много красива жена.

Форвил погледна към Натали.

— Жена, чиято ръка желая ли?

— Жена, чиято снимка носите в портфейла си.