Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 9
Морис Льоблан
— Какво прави той сега? Къде живее? — подхвана отново младото момиче.
— В старото селище Ез, на самия връх на скалата… в разрушен замък, който е възстановил.
— Може ли да се види? Движи ли се сред хората?
— От шест месеца — да.
— А вие, докторе, видяхте ли го?
— Само един път преди осем дни. Той е висок, слаб, не е красив — далеч съм от такава мисъл — но каква енергия излъчва лицето му! И каква нежност в същото време!… Той остави у мен незабравимо впечатление. И след това, толкова много се говори за него в цялата околност!
— Какво се говори?
— Най-напред за неговия случай, който учудва, и след това за други неща.
— Какви неща? С какво се занимава?
— С добрини, нрави големи добрини. Натали остана смаяна.
— Тогава той е филантроп?
— Не съвсем.
— Апостол?
— Още по-малко. По-скоро изправител на грешки. От моя приятел знам за него изненадващи истории за разкрити злосторници, за мошеници, заловени в капан, трагични ситуации, избягнати за всеобща радост…
Форвил се изсмя.
— С една дума, Монте Кристо… принц Родолф. Всичко това е много банално и смешно.
— Не е, ако познаваш Елен Рок, както изглежда. Това е мъж, суров мъж.
— Да — каза Форвил подигравателно, — мъж, облечен в черно кадифе.
— Облечен като всички, но с особена елегантност. Има учудващ, расов силует.
— И мрачен вид? С фаталното изражение на низвергнат ангел? С една дума, героят на Байрон, когото Натали търси…
— Съвсем не.
— Тогава е светец? — каза Натали.
— Съвсем не — отвърна докторът. — Един светец няма този горделив вид, такава хитроумна приветливост и веселие в думите, такава прекалена жизненост.
— Казаха ни даже — отбеляза Жанин Годуен, — че правел чудеса.
— О, за да се забавлява — запротестира докторът, — и само привидно. Това е по-скоро случайно, бърза адаптация към обстоятелствата, и най-вече нечуваното и наистина тайнствено влияние, което той упражнява над всички, които са около него. Така безусловното му превъзходство в спортове като фехтовка и бокс произлиза повече от косвеното влияние над противниците му, отколкото от чудната му сила или от несравнимата му гъвкавост.
— Но защо съществува това косвено влияние?
— Защото неговото приключение го поставя настрана от другите хора. Всички с право си мислят, че той живее в друг свят и че мислите на човек, който всичко е забравил, не могат да бъдат същите като тези на обикновените простосмъртни. Както по всичко изглежда, в такъв индивид има нещо свръхчовешко и свръхестествено.
— Но аз искам да се запозная с този барон Елен Рок! — извика Натали. — Форвил се изсмя.
— Хайде, ето ви вече увлечена!
— Бога ми, има за какво!
— Преди малко беше пиратът Жерико. От сега нататък ще е Елен Рок… някакъв, старателен авантюрист, който играе ролята си на магьосник пред старите дами или малките момиченца.
— Какво искате, стара дама или малко момиченце, аз се интересувам от тази личност. Това именно е типът на героя, за който говорих.
— Герой на обществените площади! Шарлатанин!
— Толкова по-зле за мен, ако се разочаровам, но искам да се запозная с него.