Читать «Принцът Жерико» онлайн - страница 9

— Какво прави той сега? Къде живее? — подхвана отново младото момиче.

— В старото селище Ез, на самия връх на скалата… в разрушен замък, който е възстановил.

— Може ли да се види? Движи ли се сред хората?

— От шест месеца — да.

— А вие, докторе, видяхте ли го?

— Само един път преди осем дни. Той е висок, слаб, не е красив — далеч съм от такава мисъл — но каква енергия излъчва лицето му! И каква нежност в същото време!… Той остави у мен незабравимо впечатление. И след това, толкова много се говори за него в цялата околност!

— Какво се говори?

— Най-напред за неговия случай, който учудва, и след това за други неща.

— Какви неща? С какво се занимава?

— С добрини, нрави големи добрини. Натали остана смаяна.

— Тогава той е филантроп?

— Не съвсем.

— Апостол?

— Още по-малко. По-скоро изправител на грешки. От моя приятел знам за него изненадващи истории за разкрити злосторници, за мошеници, заловени в капан, трагични ситуации, избягнати за всеобща радост…

Форвил се изсмя.

— С една дума, Монте Кристо… принц Родолф. Всичко това е много банално и смешно.

— Не е, ако познаваш Елен Рок, както изглежда. Това е мъж, суров мъж.

— Да — каза Форвил подигравателно, — мъж, облечен в черно кадифе.

— Облечен като всички, но с особена елегантност. Има учудващ, расов силует.

— И мрачен вид? С фаталното изражение на низвергнат ангел? С една дума, героят на Байрон, когото Натали търси…

— Съвсем не.

— Тогава е светец? — каза Натали.

— Съвсем не — отвърна докторът. — Един светец няма този горделив вид, такава хитроумна приветливост и веселие в думите, такава прекалена жизненост.

— Казаха ни даже — отбеляза Жанин Годуен, — че правел чудеса.

— О, за да се забавлява — запротестира докторът, — и само привидно. Това е по-скоро случайно, бърза адаптация към обстоятелствата, и най-вече нечуваното и наистина тайнствено влияние, което той упражнява над всички, които са около него. Така безусловното му превъзходство в спортове като фехтовка и бокс произлиза повече от косвеното влияние над противниците му, отколкото от чудната му сила или от несравнимата му гъвкавост.

— Но защо съществува това косвено влияние?

— Защото неговото приключение го поставя настрана от другите хора. Всички с право си мислят, че той живее в друг свят и че мислите на човек, който всичко е забравил, не могат да бъдат същите като тези на обикновените простосмъртни. Както по всичко изглежда, в такъв индивид има нещо свръхчовешко и свръхестествено.

— Но аз искам да се запозная с този барон Елен Рок! — извика Натали. — Форвил се изсмя.

— Хайде, ето ви вече увлечена!

— Бога ми, има за какво!

— Преди малко беше пиратът Жерико. От сега нататък ще е Елен Рок… някакъв, старателен авантюрист, който играе ролята си на магьосник пред старите дами или малките момиченца.

— Какво искате, стара дама или малко момиченце, аз се интересувам от тази личност. Това именно е типът на героя, за който говорих.

— Герой на обществените площади! Шарлатанин!

— Толкова по-зле за мен, ако се разочаровам, но искам да се запозная с него.