Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 19

7.

Първите седмици от Подбора протичаха простичко — инструкторите вадеха душата на кадетите сутрин, по обяд и вечер. Имаше и неочаквани тревоги посред нощ, макар че повикванията се раздаваха от прислужниците. Инструкторите никога не влизаха в казармата.

А покрай физическия и психическия тормоз продължаваха и тестовете. Общо взето, бяха повторение на основните изпити — проверки на рефлексите, тестове за интелигентност и така нататък. Само че изискванията бяха много по-високи, отколкото при постъпването във въоръжените сили. Освен това ги повтаряха неколкократно и изненадващо.

Стен не се впечатляваше особено.

Споходи го догадката, че преди началото на извънредното положение няма да има повторение. Сигурно разполагаха с по-добри, макар и по-бавни начини да проверяват тези способности.

У него се зараждаше силна омраза към таанците.

Подозрението му, че тестовете се провеждат както падне, се превърна в непоклатимо убеждение в деня, когато го набутаха в стаичка само с голямо кресло и симулаторен шлем. Наредиха му да седне, да си сложи шлема и да чака.

Стен отдавна бе минал през това изпитание — още като новобранец.

Същината беше в преживяването на определени случки чрез сим-шлема. Психолози щяха да наблюдават реакциите му и по тях да установят психопрофила на личността му.

Предишния път лентата на сим-шлема беше за някакъв не особено схватлив, но извънредно героичен гвардеец, който си докара белята, докато се опитваше да унищожи танк. Тогава Стен едва не се издрайфа и тази реакция показа, че не е подходящ за обикновената пехота, затова пък се оказа идеален кандидат за секция „Богомолка“, където обикновено трябваше да си върши работата сам.

Преди да седне, мина зад креслото и провери каква лента е заредена. Появиха се различни кодове, после и заглавието: ШАВАЛА, ГВАРДЕЕЦ ХАЙМЕ, БИТКА/СМЪРТ, ЩУРМЪТ НА ДЕМЕТЪР.

Може би имаше някакъв смисъл в избора им… ако търсеха пехотинци. Но при пилотите?

Той огледа шлема и откри линията за входящия сигнал. Налагаше се да извърши малка диверсия.

Сви пръстите на дясната си ръка и ножът, имплантиран хирургично в мускулите на предмишницата, изскочи. Двуострата кама беше сред най-грижливо пазените тайни на Стен. Направи си я сам от един неимоверно рядък кристал. Имаше съвсем олекотена дръжка, острието беше дебело само 2,5 милиметра и към ръбовете се стесняваше до петнадесет молекули. Иначе казано, на практика можеше да среже всичко. Само че този път Стен не се интересуваше от режещите му свойства.

Използва острия като игла връх на ножа, за да пренареди няколко миниатюрни жички в обвивката на входящия кабел. Прибра ножа и изпълни указанията — седна и си сложи шлема.

„Сега да видим… Лентата започна току-що. Трябва да изразявам объркване. Страх. Вълнение. Съмнения в способностите си. Сътресение при кацането. Решимост да изпълня задачата“.

Обучението в „Богомолка“ включваше и различни начини за заблуждаване на каквато и да било машина, проверяваща психиката му — от абсолютно ненадеждния детектор на лъжата до най-усъвършенстваните мозъчни скенери на Имперското разузнаване. Разбира се, разковничето беше да вярваш, че помисленото или казаното от теб е самата истина.