Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 20

Обучението вършеше работа. Съчетано с тренираната, почти ейдетична памет, то правеше Стен почти неуязвим за психотестове.

„Да видим сега… Шавала вече трябва да е видял как се показва гнусният танк… ужас… гледа как изтребва бойните му другари… Гняв… вижда танка да продължава с грохот… Повече решителност… шматка се около танка и му дупчат разни части от тялото… Болка и още повече решителност… по дяволите, скапанякът трябва вече да е мъртъв. Шок и така нататък“.

Отдалечи ръба на шлема от ухото си и чу щракането на свършилата лента.

„По-силен шок. Гордост, че съм част от цялата имперска тъпотия“.

Реши, че се е раздал достатъчно, свали шлема и се изправи. Нагласи лицето си в изражение на гадене и коравост и излезе от стаята, като се спъна артистично точно зад вратата.

Изтътри се задъхан върху хълма и погледна компаса и часовника си. Прецени, че може да си позволи четири минути за опомняне.

Упражнението беше разновидност на любимия номер на военните — марш-наскок. Но както беше присъщо за Подбора, имаше си и противните тънкости.

Връчиха им карти и компаси и им посочиха сборни пунктове, където трябваше да се появят в определено време. Нямаше обаче гаранция, че стигнат ли дотам, упражнението е приключило. Обикновено някой инструктор просто им посочваше друг сборен пункт и ги отпращаше нататък.

Това упражнение нямаше почти нищо общо с обучението на пилотите, затова пък изискваше безкраен инат и желязна воля. А Стен признаваше неохотно, че вероятно показва и кои същества са проумели колко глупави са мозъците им, щом казват на тялото да се предаде тъкмо когато тепърва е започнало да черпи от запасите си.

За него пак нямаше проблеми — екипите от „Богомолка“ провеждаха такива упражнения, за да се забавляват.

Затова пък кадетите понамаляха. Досега десет от малко над тридесетте курсанти в групата на Стен се бяха спихнали и се бяха омели.

Проснат по гръб с вдигнати крака и прочистил ума си от мисли, той чу стъпки.

Върна се в действителността и зърна дребничката жена, която в първия ден бе напомнила един неоспорим факт за пилотите — подтичваше без усилие към него.

Вместо да се просне и направо да се изключи, жената пусна раницата си на земята, просна се и започна да прави упражнения.

Обзе го любопитство — доста интересен начин да подлъжеш съзнанието си да направи още една крачка напред. Изчака я да привърши, което добави още една минута към почивката му.

После се спускаха по каменист склон — курсантката се казваше Виктория — и можаха да си поприказват.

От взаимно споделеното Стен научи, че Виктория е лейтенант във флота. Занимавала се с танци и гимнастика. И то успешно, прецени той, щом бе участвала в представления на Първичен свят. Дори му се стори, че си спомня имената на две-три от трупите, в които бе играла.

Тогава защо е на служба?

Произхождала от род на военни. А и танците били тежка работа. После подхвърли, че професионалната танцьорка била като риба на сухо.