Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 18

Излязоха със смях от стаята да потърсят храна.

По-късно вечерта някой почука на вратата на Стен.

В коридора стоеше един от служителите в казармата. Според Стен, ако всички тук приличаха на дворцови лакеи, този пък имаше външността на съвършения иконом.

След като се извини, че го безпокои, мъжът се представи с името Пелам. Щял да бъде негов прислужник до завършването на Първи етап.

— Искате да кажете до завършването или изхвърлянето ми.

— О, не, сър! — Пелам явно се втресе. — Позволих си, сър, да се запозная с досието ви. И трябва да кажа… може би прекалявам… че с колегите ми правим залози кой курсант има най-големи шансове да завърши. Уверявам ви, сър, че не се подмазвам — заложих своите кредити на вас с непоклатима увереност.

Стен се дръпна от вратата, за да влезе мъжът.

— Не се подмазвате значи?

Върна се при бюрото, седна, метна краката си върху плота и се загледа как Пелам опипва окачените униформи.

— Господин Стен, както забелязвам, не сте сложили наградите си на униформата.

— Да. В джоба са.

— Така ли… Предполагам, ще искате да…

— Пелам, ще ги искам забутани в най-долното чекмедже и забравени.

Човекът го изгледа с нескрито любопитство.

— Както желаете. Но тези униформи имат голяма нужда от освежаване.

— Да. Бяха на дъното на брезентова торба два-три месеца.

Пелам награби цял наръч униформи и тръгна към вратата.

— Ще желаете ли още нещо? На ваше разположение съм по всяко време на денонощието.

— В момента не, Пелам. Я почакайте. Имам един въпрос към вас.

— С какво мога да ви помогна?

— Ако ви попитам коя е Рюкор, как ще реагирате?

Пелам беше от най-печените — щом Стен спомена името на съществото, напомнящо за морж, което впрочем беше и най-талантливият психолог в Империята, прислужникът почти веднага прикри трепването на очите си.

— Никак, сър. Бихте ли обяснили?

— Ще опитам по друг начин. Какво ще кажете, ако предположа, че вие и всички останали в казармата, които сте толкова услужливи и такива прекрасни прислужници, всъщност участвате в Подбора?

— Разбира се, сър. Наясно сме, че на кадетите все не им достига време за учене и за отдих, затова се опитваме да бъдем полезни, като поемаме дребните…

— Не за това говоря, Пелам. Да пробваме още веднъж. Как ще реагирате, ако ви кажа, че според мен всички вие сте опитни психодоктори, а цялата тази казарма с благата обстановка е чудесен начин да ни накарате да се отпуснем и да се покажем що за типове сме?

— Шегувате се, сър.

— Нима?

— Ако не се шегувате, сър, съм длъжен да изтъкна колко поласкан се чувствам. Аз — със способностите на доктор? — Пелам се изкикоти. — Не, сър. Аз съм такъв, какъвто изглеждам.

— Все пак отговорихте на въпроса ми. Благодаря ви, Пелам. Лека нощ.

— Лека нощ, сър.

Доктор У. Гренвил Пелам, заслужил седем научни степени в различни дялове на психологията, приложната психология, анализа на стреса при хората и военната психология, затвори вратата и тръгна безшумно по коридора. Щом се отдалечи на няколко метра от стаята на Стен, си позволи лукса да се изсмее тихо.