Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 12

Малко обаче се учуди, че поне от въздуха базата не изглеждаше зле. По-голямата й част не се различаваше особено от стандартна флотска база с хангари, ремонтни цехове, различни площадки за кацане и опорни конструкции.

От едната страна бяха подредени триетажни сгради от червени тухли насред парк — щабът на базата.

За втори път се учуди, когато грависледът кацна пред тези здания.

В този миг си припомни друго основно правило на военната дресура и се наруга. Всяко военно обучение започва с размазването на новобранеца в калта, за да бъде натикан след това в калъпа.

Инструкторите щяха да дадат пример за това, като тутакси разпердушинят някой нещастен мърльо, който се набива на очи.

А Стен можеше и да им се набие в очите.

Припряно разкопча туниката си и свали плочката с орденските лентички. Всички награди си бяха съвсем истински, макар и доста сериозен процент от тях да бе заслужил в строго секретни операции на „Богомолка“, затова по съдържание заповедите за награждаване ставаха само да се изсекнеш в тях. Само че бяха прекалено много за един млад капитан трети ранг.

Натика орденските лентички в един джоб тъкмо когато покривалото на грависледа се отвори с трясък и един старшина с разкривено от ярост лице нададе вой:

— Излизай, излизай, излизай! А бе, боклуци, какво сте се разпльокали по седалките?! Искам да виждам само лакти и задници!

Зайците грабнаха брезентовите си торби и наизскачаха над бордовете на грависледа; старшината пък не спираше да крещи:

— Ти! Да, ти! И ти също! Легни! Лицеви опори! Ама много, много лицеви опори!

„О, Господи — мислеше си Стен, докато изхвърчаше от возилото. — Пак съм новобранец. И гадните им приказки са същите. А тоя старшина, само да не беше полът му, е същинско копие на… как й беше името? Да бе. Карудърс“.

— Хайде, що още не сте се строили в три редици? Дългучите вляво от мен, джуджетата ей там.

Не за пръв път на Стен му олекна, че е кльощав, но не и толкова дребен, че да го сложат в категория „перо“.

Накрая на старшината му писна от крясъци и физическа подготовка. Стен си каза, че засега му се разминава — в хаоса му се наложи да направи само петдесетина клякания. Имаше прекалено много потенциални жертви за старшината.

— Курс… мир-рно! Надясно! Ходом марш!

Стен се радваше, че поне на всички са им втълпили как да набиват крак. Хич не му се искаше да види какво ще стане, ако някой кадет обърка крачката.

Изведоха ги с маршова стъпка на централния плац, разгърнаха ги пред подиум за строеви прегледи и ги обърнаха с лице към него.

Като по сигнал висок слабоват мъж излезе от една сграда и тръгна енергично към подиума. Изглеждаше създаден за положението си — контраадмирал и комендант на школата. Нямаше съмнение, че е стар пилот, летял с всеки тип кораби, каквито имаше в Империята, и то във всевъзможни обстоятелства. За жалост гласът му не подхождаше за ролята. Щеше да пасва повече на оперен тенор.

Стен почака комендантът да се представи като адмирал Наваре, после остави ума си да се заеме с други мисли.

Това беше Словото, изричано пред всеки кадет във всяко военно училище от всеки комендант, и винаги беше едно и също: