Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 14

— Добър ви ден — заговори мъжът дрезгаво и провлечено. — Казвам се Ферари. Ще се обръщате към мен с „господин Ферари“ или „сър“, иначе ще ви затрия, не се съмнявайте. Аз съм вашият главен пилот-инструктор. През този период ще направя всичко по силите си да ви убедя, че призванието на пилот е най-нежеланото, най-окаяното занимание, с което едно същество може да запълни живота си. И моята врата е винаги отворена, както на нашия почитаем комендант. Но само за едно. За да подадете молба за напускане. През безкрайните дни и нощи, които ще последват, искрено искам всеки от вас да се замисли колко ще е лесно да сложи край на мъките си. Едно отбиване в моя кабинет, дори една думичка пред някой от останалите пилот-инструктори — и вече сте на път, убеден съм в това, към далеч по-приятно за вас назначение. Впрочем… ние, инструкторите от Първи етап, сме убедени, че и геената огнена е за предпочитане. Онези сред вас, които принадлежат към други култури и не знаят що е геена огнена, да попитат съкурсниците си. Аз обаче съм убеден, че ще ви стане кристално ясно и от нашата програма. Тези, които още са подпрени на ръце, могат да се изправят. Падналите би трябвало вече да пълзят. Ще ми се, както сте по корем, да изпълзите в колона до края на тази учебна площадка. И я обиколете два пъти с пълзене, моля. Между другото това не е проява на садизъм. По някое време днес май съм изтървал някъде наблизо четвърт кредит и ще съм безкрайно благодарен, ако някой от вас успее да го намери.

Стен гледаше как слаборъките се отъркват в пясъка покрай него и се надяваше, че никой няма да се прави на хитрец, като извади монета от джоба си и я връчи на Ферари с илюзията, че така ще се отърве от дългото пълзене. Инструкторът непременно би огледал монетата, за да заяви печално, че има някаква грешка, защото годината не е същата, а след това направо би изтръгнал ноктите на този кадет.

Ферари се дръпна настрана.

„Ето го и главореза, дето не си поплюва“.

И този мъж носеше пилотски гащеризон без знаци за ранг, само че му беше по мярка и с остри като бръснач ръбове. Дълъг белег набраздяваше лицето му, забелязваше се и леко куцукане. Гласът му имаше цялата привлекателност на дърводелска пила, стържеща по метал.

— Казвам се Мейсън. Не мога да боравя с думите като господин Ферари, затова ще бъда кратък. Прегледах досиетата ви. Дракх. Това сте всички. Никой от вас не е достоен да лети и с бойна кола. Ако се оплескаме и позволим на когото ще да е от вас да се качи в пилотска кабина, ще вземете да затриете някого. — Той тупна с пръсти по белега си. — Ей така се сдобих с това. Допуснаха един като вас, мърлячи, да се добере до моя тактически кораб. Сблъскване насред полет. Осемнадесет загинали. Сега ми се е паднала лесна работа. Достатъчно е да не позволя на нито един от вас да убие друг освен себе си. Сигурно сте чували подобни приказки от други инструктори и сега си мислите, че само си плещя. Бъркате, скапаняци. Лично мразя всекиго от вас и всички ви накуп.