Читать «Флотът на прокълнатите» онлайн - страница 11
Алън Кол
— Събери ми сведения, преди да разправяш, че съм си изтървал шанса — промълви Вечният император.
Махони не попита как да стане това.
Императорът се надигна и взе почти пълната си чаша.
— Май барбекюто приключи.
— Така излиза, сър.
— Чудна работа. Толкова хора изобщо да не се вясват. Предполагам, че повечето от моите така наречени съюзници са в дълбок размисъл как да се спазарят с таанците. В случай че бъда победен.
Вечният император се заблуждаваше. Времето за
5.
Първият етап от обучението в Имперската летателна школа се провеждаше на ваканционния свят Салишан. Стен и останалите кандидат-пилоти се струпаха в шарена тълпа в центъра за регистрация, където ги разделиха на роти от по тридесет и им наредиха да чакат за прехвърляне в самата база.
Кадетите бяха смесица от току-що завършили новобранското обучение мъже и жени, дипломанти от някоя гражданска подготвителна школа и отдавна постъпили на служба офицери и сержанти. Повечето май бяха девствени във военно отношение, забеляза Стен по липсата на ордени и медали, новичките полупарадни униформи не по мярка и твърде скованото държане, което новобранската дресура им бе набила в главите.
Но и сляп да беше, Стен пак щеше да познае, че неговите съкурсници са същински зайци.
Докато чакаха грависледа, те тънеха в развълнувани догадки — щом са на свят за почивки, значи службата ще е лека. Сигурно редовно ще излизат в отпуск да се топнат в рая. Дори и базата сигурно е като дворец.
Той запазваше безучастното си изражение и гледаше право напред.
Зърна развеселения поглед на друг кадет в отсрещния край на навалицата. И този мъж беше по-наясно с положението.
Вторачи се в него. Въплъщаваше идеала за войник на всеки офицер в щурмовите части — висок, дългокрак, белязан от битки. Носеше петнисто кафява униформа на гвардейска част, имаше три реда орденски лентички и Значка за планетарен десант. Корав мъж, който знае що е война. Но адски се различаваше от представата на повечето хора за пилотите. Стен се зачуди какви ли връзки е използвал, за да се вреди за обучението.
Кацна гравислед и от него излезе главен старшина с достолепен вид и подложка за листове в ръка.
— Така — подхвана той, — ако се подредите в колона, ще ви отметнем и ще ви откараме при останалите от курса.
След пет минути следът вече бе във въздуха и се отдалечаваше от красивия град, а следващата заповед на главния старшина бе изречена със съвсем други думи:
— Ей, курсантите, стига сте дърдорили! Това да не ви е шивашки кръжок!
Основно правило на военщината — учтивостта на старшия по чин е право пропорционална на броя и разстоянието до цивилни, които могат да се възмутят.
Стен бе минал, както си мислеше понякога, през почти всички имперски военни училища — основно обучение, „Богомолка“, екологично училище, медицинско, оръжейно и така нататък до побъркване, затова не се изненада, когато местността под тях премина в обрасла с бор пустош.
И в рая военните биха разположили базата си до сметището.