Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 95

— Разбрах намека. Ако не мога да си спомня нещо, тогава просто ще трябва да го науча отново. Имам препис от курса за средно образование, списък на всички предмети и лекции, имам и копие от необходимата литература. Лекарката казва, че ако тези спомени са още в главата ми, бихме могли да ги открием. Бих искал да го направим. Но ако не стане, просто отново ще изуча всичко. На практика много от текстовете са напълно остарели и ще ми трябва помощ да си набавя необходимата литература.

— Дай да видя списъка ти по „Експертни системи“. Все още се опитвам да съм в крак с литературата по този въпрос.

Сепнат, Брайън вдигна очи.

— Но аз си мислех, че си…

— Един скучен чиновник! Просто ми се наложи да вляза в тази роля, и то не по свой избор. Започнах с експертните системи, но трябваше да се заема с аварийни „ремонти“ на други подобни системи. Станах толкова добър в тази работа, че се озовах ето тук. Това е тъжната история на живота ми.

— Не е чак толкова тъжна. Не всеки може да позвъни на президента и да си побъбри…

В този момент, сякаш дочул разговора им, телефонът иззвъня. Брайън го вдигна, послуша, сетне кимна:

— Добре. Кажете му да се качи.

— Е, аз ще тръгвам — каза Бен. — Вече накарах адвоката, с когото ти току-що разговаря по телефона, да чака цял час. — И той се засмя, като видя изражението на Брайън. — Президентският детектив е всевиждащ, не го забравяй. Част от работата ми е да те запазя жив. Всички посетители се проверяват. Засега личният живот и уединението се изключват.

Като каза това, Бен сложи пръст на устните си, посочи към тавана и изрече безгласно: генерал Шорхт. Брайън кимна с разбиране и Бен излезе.

Би трябвало сам да се сети. Терминалът му бе свързан пряко с генерала, а не бе далеч от ума, че тук, във военната база, и стаята навярно се подслушваше. Ето още нещо, което не биваше да забравя. Чу се почукване на вратата и той извика:

— Влез!

Отвори широко очи, когато на вратата се появи мъж във военна униформа. На табелка върху гърдите му бе изписано: „Майор Майк Слоун“.

— Искали сте да се срещнем.

— Нямах предвид точно определен човек. Но исках да се срещна с адвокат.

— Тогава това съм точно аз — той се усмихна: спокойна усмивка върху слабото му, загоряло лице. — От генерал-адютантската служба. Имам допуск до свръхсекретни материали, ето как успях да прочета досието ти. И така, кажи ми, Брайън, с какво мога да ти помогна?

— Ами, допуснат ли сте и до… граждански дела?

Майк се засмя.

— Има само един вид право. Преди да се насоча към занаят, който предлага повече пътуване, образование и кариера, робувах в юридическите змийски гнезда на Уолстрийт.

— Как си с договорите?

— Супер. Това бе една от причините да постъпя във войската — да се отърва от корпоративното право.

— Един сериозен въпрос тогава: на мен ли ще помогнеш или на армията?

— Добър въпрос. Ако има преплитане на интересите, армията стои на първо място. Ако е чисто граждански казус, той си остава строго конфиденциален между нас, освен ако не наемеш цивилен адвокат. Ще ми кажеш ли за какво става дума?