Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 93

На човек понякога му е лесно да взема решения, когато фактите са пред очите му. Бе мислил за това през последната седмица и сега така наречената наука „Зеномова терапия“ помогна да вземе решение. Един от бутоните за пейджърите бе на нощното шкафче и той го натисна. Сестрата влезе след миг.

— Знаете ли дали д-р Снеърсбрук е още тук?

— Мисля, че да, наглежда инсталирането на апаратурата. Премества се в новия кабинет, който й дадоха тук.

— Бих ли могъл да я видя, ако обичате?

— Разбира се.

Последните багри на здрача избледняваха и Брайън изключи автоматичното управление за осветлението, за да ги наблюдава. Когато небето притъмня напълно, той натисна премигващия бутон и едновременно със затварянето на завесите се включи и осветлението. Минута по-късно влезе и лекарката.

— Е, Брайън, имаше труден ден. Сигурно се чувстваш отвратително?

— Всъщност не. Преди се бях поуморил, но дрямката ми помогна. Какво показват най-важните ми физически параметри?

— Не биха могли да са по-хубави.

— Добре. Тогава би ли казала, че съм на път да се възстановя, да стана относително душевно здрав, освен дето страдам от заблуждението, че съм четиринайсетгодишен, докато съм на практика над 21.

— Махни думата „заблуждение“ и ще се съглася.

— Досега благодарил ли съм ти за това, което направи за мен?

— Вече го стори и аз също съм ти благодарна, а освен това съм и безкрайно щастлива, че нещата вървят така добре.

— Не искам да те разочаровам, докторе. Но ще се засегнеш ли ужасно много, ако в най-скоро време спрем сеансите за възстановяване на паметта ми?

— Не разбирам…

— Нека го формулирам по друг начин. Сегашното ми състояние ме задоволява. Мисля, че бих искал оттук нататък да пораствам сам. Да раста собственоръчно, ако разбираш какво имам предвид. Ако трябва да кажа истината, всъщност изобщо не ме интересува онова друго мое „аз“, унищожено от куршума. Не възразявам да продължим сеансите, за да се установи колко е пострадала паметта ми и да науча нещата, които не знам, а ми трябват. Искам доколкото е възможно да се възстанови миналото ми. А после, ако това задоволява и теб, може би ще прецениш дали не бихме могли да спрем дотам. Макар че бих искал да продължим с предложените от теб експерименти, за да се види дали наистина мога да установя интерфейс с имплантирания процесор. Съгласна ли си?

Ерин Снеърсбрук бе потресена, но се опита да не го покаже.

— Е, разбира се, не мога да те карам насила. Но моля те първо си отспи. Можем да поговорим за това утре. Това е доста сериозно решение.

— Знам. Затова го вземам. О, да, има и още нещо. Но и за него можем да се погрижим утре.

— Какво е то?

— Искам да се срещна с адвокат.

15.

11 ноември 2023

Беникоф изчака Брайън да закуси и едва тогава отиде да го види. Размениха общи приказки за здравето му, за времето, каза му, че по-късно следобед очаквал съдебното решение, за да могат да получат достъп до мрежата, и зачака Брайън да подхване темата. Но напразно. В крайна сметка трябваше да направи това сам.