Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 94

— Д-р Снеърсбрук ми се обади доста разтревожена. Искал си да прекратите сеансите за паметта. Няма ли да ми кажеш защо?

— Ами, това е донякъде лично, Бен.

— Щом е лично, няма да питам. Но ако има нещо общо с моето разследване или с ИИ, тогава съм заинтригуван. Двете неща вече наистина са свързани, нали?

— Предполагам… но от това не стават по-лесни. Мога ли тогава да разговарям с теб като с приятел? Какъвто мисля, че си.

— Приемам го като комплимент. И без друго преди произшествието си бяхме добри приятели. Това, което ти преживя, бе дяволски тежко; и мога откровено да ти кажа, че малцина биха се справили. Ти си един корав ирландец и ми харесваш.

Брайън се усмихна.

— Благодаря.

— Няма нужда от благодарности, не съм ги очаквал. Ще се радвам, ако се ползвам с доверието ти. Но с допълнението, че не бива да забравяш: аз още ръководя разследването на „Мегалоуб“. Всичко, което ми кажеш във връзка с това разследване, ще бъде записано в досието.

— Знам и продължавам да искам да помогна, доколкото мога. И заради самия себе си. Когато порасна — или когато пораснах, в минало време, — измислих изкуствения интелект, сетне ми го откраднаха, заедно с паметта ми. Сега, след като знам, че ИИ може да бъде създаден, ако се наложи, ще го измисля наново. Но аз ще го направя, а не някой друг с моето име. Разбираш ли за какво става дума?

— Едносричен отговор — не.

И двамата се разсмяха. Брайън отхвърли завивките, облече халата си и нахлузи чехлите. Прозорецът бе отворен, той застана пред него и вдиша чистия океански въздух.

— Тук е много по-добре, отколкото в Залива⁶. Там е прекалено влажно и горещо и изобщо не можах да свикна. — Той се отпусна във фотьойла. — Ще го формулирам по-иначе. Нека си представим, че всичко, което се случи с мен — прострелването и прочее, — нека да речем, че се е случило с теб. И ето те сега тук — на трийсет и седем години…

— Благодарности. Петдесет е по-близо до истината.

— Добре. Е, как ще се почувстваш, ако ти кажа, че са те хлопнали по главата и че си всъщност на седемдесет години, но не бива да се безпокоиш, защото разполагам с едно изобретение, което ще ти бръкне в мозъка и отново ще те превърне в седемдесетгодишен?

Беникоф се намръщи, загледан в далечината.

— Започвам да разбирам какво имаш предвид. Не бих искал да съм толкова стар, без да съм изживял тези години. Ако тези спомени се върнат, то ще е все едно да допусна непознат човек в съзнанието си.

— Ти го изрази по-добре от мен. Точно така се чувствам. Ако разбера, че в старата ми памет има дупки, неща, които трябва да знам, но съм ги забравил, разбира се, ще поискам тези дупки да бъдат запълнени; ето защо ще продължим с мозъчните сеанси. Но аз сам ще пораствам в бъдещето, не искам то да бъде натъпкано в главата ми.

— Ами образованието ти? Не можеш да твърдиш, че имаш диплома за нещо, а изобщо не си го спомняш.