Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 97

— Можеш ли да съставиш по-добър договор?

— С удоволствие. След като армията не по-малко от всеки друг е заинтересована от създаването на ИИ, ще бъде в нейна полза нещата да се оправят веднага. Но тук има някои странни прецеденти. Договорът е законен и обвързващ, но не ти си го подписал, нали?

— Не, подписал го е предишният Брайън. Този, който седи сега тук, до вчера не бе виждал договора.

Майк потри доволно ръце и закрачи напред-назад из стаята.

— Охо, предвкусвам хубаво хонорарче, когато защитя това в съда. Ти ги държиш натясно, защото — прекъсни ме, ако не съм прав, — си все още далеч пред останалите в разработката на един наистина добър ИИ.

— Надявам се, че е така. Очевидно съм бил на прав път преди… злополуката, а д-р Снеърсбрук смята, че съществува голяма вероятност да се върна там, докъдето съм бил стигнал. Но сега точно изучавам основните неща и няма гаранция, че ще бъда отново начело. Ала имам бележките си и ще направя всичко възможно.

— Разбира се, че ще го направиш, ти си единствената надежда на „Мегалоуб“. На този свят няма нищо по-печелившо от монопола. Ще накарам моите началници да предложат на „Мегалоуб“ да скъсат този договор и да подпишат нов. Това задоволява ли те? Или пак ще искаш да ги съдиш?

— Нов договор и никакъв съд. Какво да поискам?

— Нещо просто и сладко. Те осигуряват средствата за разработката на ИИ. Ти го създаваш. Всяка бъдеща печалба от ИИ се дели наполовина от страните по договора.

Брайън бе шокиран.

— Искаш да кажеш, че трябва да поискам половината от цялата печалба от ИИ? Това може да означава милиони, милиарди долари!

— Аха. Не е лошо човек да бъде милиардер, нали?

— Не, но за мен това е някакси непривично.

— Искаш ли да се заема с работата?

— Да, моля те.

Майк се изправи, погледна договора и въздъхна театрално.

— За първи път, откакто съм постъпил в армията, изпитвам макар и най-слабо желание да се върна към частната практика. Ако бях мошеник, с този договор щях да направя сума пачки!

— Някой ми бе казал, че адвокатите изяждат децата си.

— Брайън, момчето ми, това е вярно! Ще ти се обадя веднага щом имам новини за теб.

След като обядва, Брайън подремна и когато в четири часа сестрата отвори вратата и санитарят вкара вътре инвалидния стол, се чувстваше много по-добре.

— Готов ли си за сеанса с лекарката? — попита сестрата.

— Разбира се. Не мога ли да ида сам дотам?

— Сядай. Нареждане на лекарката.

Брайън грабна свитъка листове, които четеше, и го взе със себе си. Остана си седнал на стола, когато пръстчетата на робота докоснаха врата му и мушнаха тънкия оптичен кабел на мястото му.

— Док, мога ли да те помоля за една услуга в този сеанс?

— Разбира се, Брайън. За какво става дума?

— Ето — той й подаде листовете. — Държал съм изпит по топология и това е разработката ми, току-що я отпечатах. Почнах да я чета, но разбрах, че ми липсва дълбочина на знанията. Ако я чета сега, има ли някаква възможност да получиш достъп до по-ранните ми спомени на тази тема? Ще се покаже ли нещо на твоите уреди, което да потвърди, че си попаднала на точното място? Тогава би могла да натиснеш копчето и да ми върнеш паметта по темата.