Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 92

— Ан Лар означава „центърът на града“ и е изписано върху всички градски автобуси. Лейтрас е ирландската дума за тоалетна — обясни той. — Хлапетата много си падат по клозетния хумор. Нямам обаче идея как да проникна в четвъртата мрежа. Можем ли да поотложим малко и да видим какво има в другите три? Това прилича на възстановяване на паметта ми, нали?

— Наистина — съгласи се Беникоф. — Виж какво, ще започна процедурата за получаване на съдебно решение за четвъртата, просто за всеки случай. Ще трябва да подпишеш още документи.

Първата мрежа се оказа пощенска кутия, отпреди само две години. Брайън отвори най-старите писма и ги прегледа. Изпита неловко чувство. Не познаваше нито един от кореспондентите си — а и собствените му писма му се струваха някак чужди. Да, той ги бе подписал, но изобщо не приличаха на негови. Все едно, че четеше чужда кореспонденция. Тук-там се споменаваше за ИИ, но само мимоходом и никога в подробности.

Набута всичко в паметта на компютъра (щеше да им обърне внимание някой друг път) и влезе в следващите две мрежи. В едната се съхраняваха финансовите му отчети и данъчните декларации — това бе едновременно и вълнуващо, и потискащо. Бе започнал да печели от хонорари съвсем млад, това си го спомняше, и то предимно от програмни продукти. Сетне идваше голям приход от продажбата на къщата им и още по-голям — от имението на баща му. Продължи бързо нататък. Парите — също бързо се топяха. За няколко години всичките свършиха — малко преди да постъпи на работа в „Мегалоуб“. Кореспонденцията с корпорацията бе вълнуващо четиво, особено що се отнася до подробностите в договора му. Тук имаше доста материал за размисъл. Записа и тези данни и се зае с третата мрежа.

Прехвърли няколко екрана, почете внимателно известно време и сетне излезе от мрежата. Лекарката си бе отишла, но Беникоф стоеше надвесен над телефона и набираше някакъв номер. Наближаваше залез слънце и в стаята се смрачаваше.

— Бен, мога ли да те прекъсна?

— Разбира се.

— Наистина се поуморих. Ще прегледам всичко това утре заран.

— Дай да взема клавиатурата. Откри ли нещо за ИИ?

— В тези трите — нищо.

— Тогава ще ускоря иска за съдебно решение. След като се наспиш, се опитай да измислиш още кодове или думи-пароли, става ли?

— Разбира се. Ще се видим сутринта.

— Ти наистина изглеждаш вече уморен. Почини си.

Брайън кимна и изпрати едрия мъжага с поглед. Не беше уморен. Беше неизмеримо потиснат.

Бе прочел достатъчно, за да осъзнае, че това никак не му харесва. Началото му бе достатъчно познато — бележки, които бе привил след нещастния край на връзката си с Ким. След като депресията и омразата се бяха поуталожили, бе въвел бележки върху теорията си за „управленската машина“. Спомни си, че тя прерасна в работата му по ИИ — но си спомни също така за една своя бележка, че ИИ би могъл да се превърне в средство за лична власт. Очевидно бе развил идеята си, доразработвайки я в нова наука за съзнанието, повече теория, отколкото установени доказателства, поне ако се съди по това, което намери във файла, озаглавен „Зеномова терапия“. Не звучеше чак толкова необичайно и шантаво като „Дианетика“ — науката за душевното здраве, но бе пронизана от мощни, меко казано, мегаломански изхвърляния. Не му бе приятно да я чете и изобщо не му харесваше онзи, които я бе писал.