Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 77

— Експоненциално — това имаш предвид, нали?

— Напълно вярно — усмихна се доволна тя. — Изглежда сме на път да възстановим скоро математическите ти способности.

— Какво трябва да правя?

— Засега нищо, този първи сеанс продължи достатъчно дълго.

— Не, не е така. Чувствам се добре. Не би ли искала да поработиш с новопридобитата ми информация, за да не би да изчезне, докато спя? Ти самата ми каза, че трябва да мине известно време, преди краткотрайният ми спомен да се превърне в дълготраен.

Ерин Снеърсбрук прехапа устни, обмисли предложението му. Брайън бе прав. Трябваше да продължат този процес веднага, щом това стане възможно. Обърна се към Доли.

— Можеш ли да бъдеш тук утре? По същото време.

— Щом искаш — тонът й бе съвсем хладен.

— Искам, Доли. И не само искам, но и имам нужда от теб. Знам, че сигурно си разстроена, но надявам се няма да забравиш момчето, което Брайън е бил някога. Брайън-мъжът е все още Брайън-момчето, което си приела в дома си. Можеш да ми помогнеш да му върнем отново целостта.

— Разбира се, докторе, съжалявам. Не би трябвало да мисля за себе си, нали? До утре тогава.

И двамата в стаята мълчаха, докато вратата не се затвори зад гърба й.

— Чувство за вина — рече Брайън. — Проповедникът винаги говореше за нея, монахините в училище — също. Както и за смъртта. Знаеш ли, мисля, че май никога не й казах „майко“. Или „мамо“, както другите деца, или пък „мами“, както се обръщаме в Ирландия.

— Няма нужда да се виниш или да изпитваш угризение, Брайън. Ти не живееш в миналото си, а го възстановяваш. Стореното е сторено. Студената логика — както винаги си ми казвал.

— Така ли съм казвал?

— През цялото време, докато работехме заедно върху моята машина. Винаги, когато мислите ми ставаха неясни. Беше много твърд по въпроса.

— Би трябвало. Тази твърдост веднъж ми спаси живота.

— Ще ми разкажеш ли за този случай?

— Тцъ. Това е част от миналото ми, спомням си съвсем ясно как се бях объркал. Тогава се оставих някаква глупава емоция да вземе връх над мен. Можем ли да продължим, моля? Какво ще правим по-нататък?

— Ще те включа отново към компютъра. Ще ти задавам въпроси, ще установяваме връзки, ще стимулираме области в ума ти, които са в близост до травмата и ще записваме реакциите ти.

— Тогава да започваме! Включвай връзките!

— Не веднага, първо ще разширим базата данни.

— Давай тогава, докторе, моля те. Чакам с нетърпение да порасна отново. Каза, че преди сме работили заедно?

— Почти три години. Тогава ми каза, че моите изследвания на мозъка са ти помогнали в създаването на ИИ. Във всеки случай ти ми помогна да разработим тази машина. Не бих се справила без теб.

— Три години. Значи след като съм навършил двайсет и една. И как те наричах тогава?

— Ерин. Това е малкото ми име.

— Прекалено нахално ще е да го използва един тийнейджър. Ще се придържам към док⁴.

Компютърът на Снеърсбрук подаде звуков сигнал и тя погледна съобщението на екрана.