Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 78
Хари Харисън
— Почини си няколко минути, Брайън. Ще се върна веднага.
Навън я чакаше Беникоф, изглеждаше съвсем нещастен.
— Току-що ми съобщиха, че генерал Шорхт е тръгнал за насам. Иска да говори с Брайън.
— Не, това е невъзможно. Ще ни попречи на работата. Откъде е научил, че Брайън е дошъл в съзнание? Да не би ти да си му казал…
— По никакъв начин! Но той си има шпиони навсякъде. Може би дори кабинетът ти се подслушва. Трябваше да се сетя… не, щеше да е излишно губене на време. Той се добира до всичко, което иска да узнае. Веднага щом чух, че се е запътил насам, вдигнах телефона и се свързах с най-високото място. Но още нямам отговор, затова ще трябва да ми помогнеш. Ако стигне до крайност, трябва да предприемем забавящи маневри.
— Ще си извадя скалпелите!
— Е, не чак дотам. Искам да бавиш топката. Говорете си колкото е възможно по-дълго.
— Ще направя нещо още по-добро — рече Ерин Снеърсбрук и посегна към телефона. — Ще използвам неговия трик и ще го пратя в друга стая…
— Не, няма да го направите. Защото вече съм в тази, в която трябва.
Генерал Шорхт бе застанал на прага на отворената врата. Лека усмивка пробягна по мрачното му лице и моментално изчезна. Един полковник държеше вратата отворена, друг стоеше до генерала. Снеърсбрук заговори спокойно, с тона на хирург в операционна зала.
— Трябва да ви помоля да напуснете, генерале. Това е болница и съвсем наблизо се намира мой тежко болен пациент. Моля ви най-любезно да си вървите.
Генерал Шорхт замарширува към жената и я изгледа със студен поглед.
— Тази история отдавна престана да бъде смешна. Отдръпнете се, инак ще бъда принуден да наредя да ви отстранят.
— В тази болница нямате никаква власт. Абсолютно никаква. Мистър Беникоф, моля ви, обадете се по онзи телефон в дежурната стая. Случаят е спешен. Искам да дойдат шестима санитари.
Ала когато Беникоф посегна към телефона, единият от полковниците сложи ръка върху апарата.
— Никакви телефонни разговори — рече той.
Д-р Снеърсбрук опря решително гръб о вратата.
— Ще ви предявя углавно обвинение за тези действия, генерале. Намирате се в цивилна болница, а не във военна база…
— Отстранете я — нареди Шорхт. — Ако е необходимо, използвайте сила.
Вторият полковник пристъпи напред.
— Това ще е неразумно — намеси се Беникоф.
— Отстранявам и вас от това разследване, Беникоф — рече генералът. — Държахте се неприязнено и неконструктивно. Отстранете и двамата.
Беникоф не направи опит да спре офицера, когато той мина покрай него и посегна към лекарката. Чак тогава сплете ръце в общ юмрук, замахна рязко и го стовари силно върху кръста на полковника, точно по бъбреците: онзи изохка, и изгубил дъх, се свлече на пода.
В последвалата неочаквания екшън тишина звънът на телефона бе остър и силен. Полковникът, който държеше ръка върху апарата, понечи да вдигне слушалката, но първо се обърна за указания към генерал Шорхт.
— Това все още е болница — рече д-р Снеърсбрук, — където се отговаря на
Генералът, от когото лъхаше студена злоба, остана няколко секунди неподвижен, но сетне кимна.
