Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 79

— Да — рече полковникът в слушалката, после се изпъна, сякаш заставаше мирно. — За вас, сър — рече той.

— Кой е? — попита генерал Шорхт, но полковникът не отвърна.

След съвсем кратко колебание генералът взе слушалката.

— Тук е генерал Шорхт. Кой? — последва дълго мълчание, докато той само слушаше, преди да заговори отново: — Да, сър, но това е спешен военен проблем и ние трябва да вземем решението. Да, помня за генерал Дъглас Макартър. Да, помня, че е надвишил правомощията си и е бил отстранен от командването. Намекът е ясен. Да, господин президент, разбирам.

Той върна слушалката, обърна се и излезе от стаята. Офицерът на пода се изправи с мъка на крака и, преди да последва останалите размаха юмрук към Беникоф, който мило му се усмихна.

Чак когато вратата се затвори зад тях. Ерин Снеърсбрук си позволи да проговори.

— От доста високо дърпате конците, мистър Беникоф.

— Разследването се води от президентската комисия, а не от това военно изкопаемо. Смятам, че трябваше да му се напомни кой командва тук. Много ми допадна сравнението с Макартър и изражението на генерал Шорхт, когато му бе напомнено как президентът Труман е уволнил онзи генерал.

— Но ти се сдоби с враг за цял живот.

— Това се случи доста отдавна. А сега би ли ми казала какво става? Как върви подобрението на Брайън?

— Само след минутка. Почакай ме в кабинета. Ей сега ще свърша с него. Няма да се бавя.

Когато вратата се отвори и лекарката влезе, Брайън вдигна очи.

— Чух гласове. Нещо важно ли е?

— Нищо, момчето ми, изобщо не бе важно.

12.

27 октомври 2023

— Днес се чувстваме по-добре, нали? — попита д-р Снеърсбрук, след като отвори вратата и се отмести, за да направи път на сестрата и санитаря, които вкараха тежко натоварените колички.

— Бях добре, докато не видях хардуера и онази двустранна метла с изпъкналите стъклени очи. Какво е това?

— Микроманипулатор, промишлено производство. Още не са много разпространени.

Снеърсбрук продължаваше да се усмихва, но не намекна с нищо на Брайън, че и той бе помогнал за проектирането на част от машината.

— Сърцевината й е паралелен компютър с осембитова архитектура. Това дава възможността да се разположи върху единствена, доста голяма повърхност. Интеграция върху пластина. Всяко клонче на робота-дърво се свързва директно към същински компютър.

— На всяко разчленяване? Будалкаш ме.

— Скоро ще откриеш колко много са се променили компютрите, особено пък компютърът, който управлява тази подвижна машинка. Основната изследователска работа по създаването на тези „метли“, както ги наричаш, бе извършена в Масачузетския технологичен институт. Далеч по-сложни са, отколкото изглеждат на пръв поглед. Ще забележиш, че започват с две ръце, но се разклоняват много бързо. Всяка ръка се превръща в нови две…

— И новите две са двойно по-малки, както изглежда.

— Долу-горе. Сетне се разчленяват отново и отново — тя потупа една от разклоняващите се ръце. — Тъкмо тук някъде ръцете стават прекалено малки, за да могат да се произвеждат, а инструментите — прекалено големи — и затова монтажът трябва да се извършва под микроскоп. Затова…